не знаят с какво предимство са пред мен и затова ще им го кажа:
по-добре сами, отколкото с ненормални родители!
няма по-страшно нещо да живееш с хора, които смяташ и би трябвало да са ти близки, и на които да си въобразяваш, че можеш да се опреш в труден момент, а точно тогава те не само да НЕ ти помогнат, но да те стъпчат! няма по-страшно от това да те предадат най-близките ти хора, уж най-близки, защото това, че някой те е съдал не го прави близък, близък е този, който го е грижа за теб! очевидно има родители, които не ги е грижа и те не могат да се нарекат родители, дори и да имаш кръвна връзка с тях... просто присъствието им не само е безсмислено, но и болезнено. много по-добре щеше да е, ако ги нямаше, поне щях да знам, че съм съвсем сама на тоя свят и не само аз щях да го знам, но и другите хора, а сега знаеш ли колко народ си мисли, че аз живея добре, щото нали разведена съм, ама нали мама и тати помагат - така ми говорят хората и от това само повече боли! да не говорим майка ми и баща ми какви театри разиграват за пред хората... щото нали да не ги разбере някой, че не са читави... на баща ми братовчед му беше искал пари назаем, а бащата се оправдал, че не може щото му се родило внуче и бил давал пари за него и това ми го казва, за да знам каква е версията, ако онзи случайно ме попита... срам, огромен срам! поне да беше дал някой лев, та да се отсрами пред мен баща ми, а той дори има наглостта да ги съчинява такива и да ми ги споделя... не са нормални... всички на които съм споделила за родителите ми все това казват - "не са нормални ваште" ми знам си го аз тва, ама по-нормални няма да станат тепърва, даже напротив, влошават се много гадно и сериозно...
|