Ако не възразяваш да се намеся и да кажа моето мнение. Малко странна ситуация - жената не иска да говори, а мъжът иска. Обикновено се получава обратното, но разбира се има хора всякакви. А тя само с тебе ли не иска да води такива разговори, или с никого? Споделя ли с приятелки, с майка си и т.н? Защото ако не споделя с никого, значи има някакъв проблем с общуването. Има такива хора, не обичат да споделят, но това не означава, че крият нещо. От такъв проблем изходите са два. Или се примиряваш и продължаваш да извличаш информация оттук-оттам и отвреме на време, или се опитваш да помогнеш, не прекъсваш монолога, после се опитваш и ти да си кажеш каквото имаш да казваш, учите се бавно и търпеливо да говорите, щото ако не си кажете много неща, съвсем няма да се научите да се разбирате без думи...
Другият вариант ми се струва по-вероятен. Не поради женски шовинизъм, а на базата на това, което пишеш. Разпитваш упорито, а пък не умееш да приласкаваш. Сигурен ли си, че не си я стреснал с реакциите си по време на разговори. Ако си се хващал за думата, ако си натяквал, ако си използвал споделеното от нея, за да я разпитваш или укоряваш, е много вероятно тя вече да има едно наум и просто да се страхува да споделя. И в двата случая е много важно никога да не я караш да съжалява, че е споделила нещо с тебе. Независимо дали със заяждане, с обвинения, с ирония, с демонстрации колко си наранен и засегнат или само с възмутен поглед. Май пак стигаме до вид приласкаване, ще трябва да се научиш като че ли . Бъди толерантен, това е най-важното, ти и тя сте различни хора, не е задължително да приемате всичко по един и същ начин, и това не винаги е основателен повод за конфликти.
|