Не мога да се сдържа и да не се обадя. Закачам постинга си за твоя, защото ми хареса онова за изневярата и пр. от един твой предишен постинг. Дори си позволих да го пейстна, толкова добре звучеше. Не се опитвам да адвокатствам на Арес, но ще разкажа нова приказка, белким свърши работа на някой четящ и мъчен от ревност.
С бившата бяхме колеги като студенти. Завършихме една специалност дето на 100 жени се падат по десетина мъже. Нямаше ревност. Промените след 89 ме принудиха да се преквалифицирам с диаметрално противоположна специалност. Постепенно около мен се завъртяха 25 -30 годишни хора. Скъсвах се от работа и в службата и в семейството. Нямаше баби и дядовци.
Ноо проблемите започнаха. Първо мълчание и нощни тихи и напоителни подсмърчания. Обяснявах, убеждавах, мислех, че е временно. Да, ама не. Задълбочаваше се недоверието. Останалото го написах в първия си постинг по тази тема.
Сега.
И аз и бившата имаме нови връзки. С моята за сега няма проблеми, но при бившата имаа. Ходи с момче десетина години по-младо от нея, според жените сексапилен красавец и пр. Да, ама красавеца не си поплювал и редовно слагал и добавял рогца на бившата, като дори нагло й се хвалел.
И каква станала тя? Това дето търсила, си го намерила. Тъжно. Май наистина ревността е болест, като изпитващият я се тормози повече, но и за отсрещната страна, мъчението е тотално. Мисля, че такива връзки са обречени. Тъжно. Дано тази приказка свърши работа на някой четящ.