Точно от такава инструкция имах нужда. Всичко друго написано обаче е не по-малко ценно. Трябва да уточня: Историята на моята е съвсем истинска (не си я измислям) и не съм я принудил да ми я разкаже с досадните си въпроси... Ако съм станал досаден, това стана СЛЕД като тя ми каза, пртеди това само ме измъчваше ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО и й дадох да го разбере - не че е виновна, а че се измъчвам. Тя за това май ми каза все пак... за да се успокоя, пък аз се разбих. Ще цитирам две от мненията, между които се колебая кое е вярното за ситуацията юструва ми се че е първото:

1. На кой не се е случвало да мисли за секс с друг, освен с мъжа си/ жена си?
Има ли такива тук?
Ревнувайки я и подтискайки я, говорейки й за развод, заплашвайки я...можеш да бъдеш сигурен, че така ще я подтикнеш към изневяра.
Аз направих същата грешка преди време (бях в твоята позиция) и подтикнах мъжа си (тогава още не бяхме женени) към това. Защото само му виках, ревнувах и сърдех, защото една колежка го сваляше. Така отношенията ни се влошиха много и той се е поддал или е пристъпил към действие-не знам, но няма и значение вече. След това той ми каза, че аз самата съм го отблъснала с поведението си.
Ако аз съм в позицията на жена ти и мъжа ми реагира като теб, 99% ще го направя с другия.
Смятам, че щом ти е споделила, значи по някакъв начин търси у теб любовта, провокира те, изпитва те...иска от теб да я обичаш, да я желаеш и т.н. Объркана е и иска от теб подкрепа, А ти правиш точно обратното...
Не те виня или нещо подобно, трудно е да си в тази позиция и да запазиш самообладание, но ако бракът ви си заслужава, най-тъпото, което можеш да направиш, е да я отблъснеш сега. Имате и дете....мислиш ли за него?
Ако бях на твое място сигурно и аз може би щях да повторя грешката си, защото е трудно. Но искренно те съветвам да не го правиш, стига да можеш да надмогнеш временните си чувства.
Успех!

2. След като си получил пределно еднозначен сигнал за не-любов, за какво ти е необходимо да знаеш някакви технически подробности?
Дали не ти е дошло просветление и си разбрал че насила "спасения" брак е капсула пътуваща стремглаво към дъното, където обитателите й ще бъдат просто размазани от тежестта на общото нещо-като-битие? И търсиш вече конкретен повод да се откъснеш и развържеш? Дано да е така.
Може ли някой да бъде щастлив насила? Или от едната... лоялност?