Хах!
Шах!, за мен, не за теб.
Пич, дължа ти извинение за предните си приказки. Просто като чуя за ревност и веднага търся аналогия с мойте семейни идиотий. Та значи турих те автоматично на мястото на бившата и почнах да ти разказвам приказки и да ти давам акъл. Май водицата е доста по-дълбока и по-мътна.
Замислих се по-сериозничко, защо непрекъснато трябва да се оправдавам пред бившата и да ме изпълва чувство на вина, като бях съвършено чист към нея и децата чаак след случайна среща с наша бивша колежка от студентските години. След прегръдките и целувките бившата колежка ме позагледа и с особен глас попита къде ми е блясъка в очите и дали всичко у дома е наред. С изтормозения си акъл почнах да я убеждавам многословно, че всичко е джъст, че вече имаме две деца, че в бачкането раста бързо, че.., че...
Абе почнах да мажа с две думички. Да, ама умна и изучена жена трудно се лъже, че и тя веднъж разведена. Даааа. След десетина дни на кафета и приказки, щото бачкаме в съседни институти и пр. ме убеди да се посъветвам с психолог, защото тая работа не била за моята дебела и вироглава главица, а за съответния профи., семейна консултация ли, по-нагоре ли, но не и за моя вече бая поизмъчен мозък.
Май толкова ми се разказва през клубчето.
Ще ти плясна един ферман на пощата от първия ти постинг, щото не ми се обяс през клубчето. Таман зеха да ми просветват очичките и дай сега сам да си ги гася пред толкова препатил народ.
Оправия има. Може и да не загубиш като мен търпение и да хукнеш на развод.
Признавам, че аз изгубих търпение и подхванах разрешението по моя си начин.
Значи има проблем, нахлузвам каската и блъскам като бивол, докато не пробия стената.
Да, ама децата?