Имам опит в подобна ситуация, това ускори значително и края на връзката ми. Недоверие, подозрения, разпити. Казвам - няма нищо, обаче няма кой да ме чуе. "Той защо идва, защо те гледа, защо ти говори???" Ами питай го него, той в работата ми идва по работа, аз към тоя човек даже бегъл интерес нямам, но трябва ли да се държа грубиянски с хората, за да четкам мъжкото достойнство на любимия (ими по-точно да лекувам мъжките му комплекси). Разпити, разправии, тъкмо се изясниме и пак се започва... Накрая ми писна, ядосах се и викам "Ами държа си го за резерва, за донор, за каквото щеш там, сега доволен ли си?" Не че беше доволен, но веднага го прие за чиста монета. Две седмици говорих все едно на стената, че не харесвам въпросния човек, че съм против всякакъв вид изневяра, че ако си харесам някого, ще го уведомя в предвидените от закона срокове, ама - не. Не му харесваше мисълта, че е комплексар и ме ревнува напразно. Като му казах, че е вярно, макар че не беше, веднага миряса.
Хубавото на цялата работа е, че бях своевременно уведомена какво ме чака в светлото съвместно бъдеще с този човек. Освен това недоверието и собственическото отношение, държането на сметка и искането на отчет за всяка минута, всяка мисъл и всяко действие направо убиха в мене чувствата, да не говорим, че напълно изгубих желание за близост - както физическа, така и емоционална. Не само този случай беше причина да се разделиме, но май оттам започнаха сериозните проблеми. Никога преди не бях чувствала такъв лед между нас. И съвсем не бях сигурна, че някога ще го стопим този лед или че имам желание да опитам отново. Представих си как ще давам отчети месеци и години наред, а той ще ме гледа скептично и ще повтаря едни и същи въпроси до побъркване. Аз ще остарявам и погрознявам преждевременно, така че изневярата ще стани и абсурдна, но пак ще ме разпитва и анализира, ще залага капани и прави проверки. Мерси за такъв живот. Сега съм сама и дори се чудя как мога толкова да се кефя на свободата . Следващия ще го търся да не е ревнив