Виж Стефчо, аз за брака имам малко по-различни виждания и схващания. Човек не може да е щастлив в брака си, ако не е обвързан с брачен съюз с човек, който не обича! Няма как да стане.
"Само малоумният може да вярва във вечната любов". Е в такъв случай, приемам, че или майка ми и баща ми са страхотни артисти или аз живея в някаква дълбока заблуда, но пу да не им е уроки след 26 години брак още се обичат, още си ходят заедно за ръце, мотат се по разходки и се целуват по градинките и на мен ми е кеф. Оказва са, че не са само те свекър ми и свекърва ми също са сладка картинка, танци, целувки, мили обръщения. Все интелигентни хора бе Стефчо, високо образование. И други примери мога да дам, но някак не ми се пише за личното щастие... И аз като наивен си падам доста “малоумна” по тази логика, защото брака ми беше сключен на основа “гола любов”, само че съм възпитана в идеята, че голата любов прави чудеса, по пример от родителите ми. Когато майка се е омъжвала за татко една приятелка и е казала, бе “ти си луда, гол е като пушка”. Бил е, ела сега да го видиш, защото са се обичали, обичат се и ще продължават да се обичат и всичко е било в името на любовта и плода и – децата.
“Не се чувствам обичан/-а” – приемам го за аргумент, честа грешка в брака е, че и двамата се приемат за даденост. Липсва жар, плам и тръпка. Е как ще има, като мъжа се плаши сутрин като види жена си по “халат, тъпчеща закуска и дебелееща на дупе”. Пред очите му се топи, идеалния образ и расте нещо ново, дето без грим му дострашава. Някак си се е превърнало в практика, омъжената жена да се занемарява. Ми моя мъж за 1 година брак, сигурно 2-3 пъти ме е виждал без грим, може би като се тръшна болна и нямам сили. Ми аз ако не се накипря, се чувствам ужасно. Същото е и с мъжа, ако забрави малките ви поводи, ако спре да изненадва жената, ако страстта му се пренесе към футбола, а не към бодито и с дантелка, ми моите уважения, но ще спре да се чувства обичана. И като тегли единия или другия чертата ще установи, че нещо му липсва и не е обичан. Трябва ли да прави компромис с цялата си вселена, аз мисля, че не. Ако веднъж сбъркаш, не значи, че ще го сториш пак? Пък и вярвам, че всеки има своя половинка, но често в търсенето и изпада в различни заблуди и понякога, половинката му е близо пък се втурва към някой не дотолкова подходящ тип.
“Там човек може да се ожени само с подобен от същата социална среда.” И тук може, “Вервай ми!”. Въпрос на личен избор е!
Намекваш за предбрачните договори, да в България ги няма, но има начини нормите за съпружеската имуществена общност да бъдат заобиколени и да има един вид разделност. Това обаче е друга тема, има ли тънки сметки, моето виждане е, че брака няма да просъществува дълго.
“Това имах пред вид с твърдението, че бракът не е за всеки” – по мое мнение обаче, по-хубаво от брака няма. От както съм омъжена се чувствам прекрасно, но мъж ми не е “балканец”. Няма женска и мъжка работа. Всичко правим заедно, голям купон е. И не ми казвай, че ще угасне, няма :). Поне доколкото зависи от двама ни няма да го позволим. Човек трябва да изненадва партньора си ежедневно. Да е различен на вид и отвътре, да пази загадъчност. Обаче темата стана твърде дълга, ще завърша с въпроса за развода.
Истината е, че не си прав формалната причина под която повечето хора желаещи да се разведат е “несходство в характерите” истината е, че има упражнявано насилие – психическо и физическо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите