Завиждам на съпруга ти! :) И май не за първи път ме обхваща тази светла завист. :))) Ама то това просто няма как да си е еднопосочно и предполагам и ти си срещнала супер човек за теб. Дано е тъй и все така да сте! :)

Тая работа със зрелостта, обаче, ще я коментирам, щото мъжете в клуба сме малко, а го отнасяме заради много...

Човек узрява. С времето и от събитията. В зависимост от възпитанието си, но и от средата, в която се развива. Ако живял е под похлупак и изолирано - остава си незрял - поне докато не получи възможност да узрее. И ако му е писано.

В идеален случай - когато свързваме се с някого - добре е да познаваме жизнения му път, за да преценим опита и евентуалната му зрелост. Но туй има смисъл да се случи само и след като сами узрели сме достатъчно, че преценка да направим и достоверна тя да бъде. Което значи, че при връзки започнати в години млади (по-скоро от партньори неузрели) - нищо не може да се каже, накъде и как ще се развият...

И в крайна сметка идва момент, в който двамата партньори са:

А) Подобно зрели - няма да го коментирам, но си мисля, че това е варианта идеален (за всичко - партньорство или пък - дори раздяла).

Б) Еднакво зелени - рисково отвсякъде, но интересно. Всички варианти са възможни.

В) Разминаване в зрелостта. Това е шибан вариант. Няма общи точки за разбирателство. По-зрелият може да разбере неузрелият, но туй не значи, че ще успее да го търпи, защото в крайна сметка нещата до това се свеждат. Обикновено в тази ситуация по-зрелият носи на гърба си неузрелия, поема отговорността за всичко и в резултат опустошава себе си. Често се случва по-зрелият да сбърка и да свикне другия на този стил и по този начин да помогне развитието му да спре. Та и затова е нужен баланс в двойката да има, а не след време да се чуди единият партньор, как да манипулира другия, нещо или нищо да получи... Може разбира се да подпомогне узряването на другия, но само ако разминаването е приемливо и малко. Т.е. опира всичко пак до осъзнаване на факта в правилното време...

И туй да си узрял не значи да си чичко или лелка свръх сериозни... Значи само и единствено да имаш си представа, по възможност ясна, за това кой си и какъв си, откъде идваш и накъде отиваш. За представа пиша - не за безкрайната определеност.

Човек има различни зрелости - без да съм изчерпателен - физическа, емоционална, интелектуална, професионална, обществена, семейна и родителска. Може да е зрял в поне една или пък в повечето области. Някои от тях силно се влияят, дори произтичат, една от друга, трети изглеждат независими, но определят силно начина на мислене и поведението ни в останалите зрелости. Увеличаването на някои зрелости често е за сметка на други... Та човек трябва да си дава сметка, че не може всичко да е най-перфектно, но и че си заслужава да търси най-доброто приближение към съвършенството за себе си.

Съвкупността от зрелостите на човека оформят образа му сред околните. Обикновено някои от тях доминират другите в различните ни проявления. В обществото - обществената, в семейството - семейната, емоционалната, родителската също. Затова е хубаво да познаваме достатъчно хората до себе си, за да можем ясен техен образ да съставим. Семейните партньори - да ги видим и в другите им проявления. Бизнес партньорите си - примерно в семейството или на почивка, концерт или каквото друго - стига да е различно. Разбира се не е задължително толкова детайлно да проучваме партньорите си, но то човек така е програмиран и волно или неволно спазвайки традиции, или собственото любопитство - това и прави - проучва. Проблемът е, че проучването дава резултати само ако изследователят е зрял достатъчно.

За финал накрая - човек не е зеленчук, за да има максимално приемлива степен на зрелост... Непрекъснато и постоянно може да си зрее и да става все по-добър, ако нещо не го спре, демотивира. Може разбира се да деградира. Всичко може, но за предпочитане е да върви напред, нагоре.

__

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите