Първо благодаря за комплимента. Вярно е аз съм влюбена в работата си! Колкото и извратено да звучи.
Колкото до брака, ми то си пише на тикърчето Стефчо, не ми следиш внимателно “насочващите знаци” в постингите, но ще си призная скоро имахме годишнина. Знам, че ще ми кажеш, още е рано и, че съм влюбена и, и, и... Обаче, ще те контрирам, че за 1 година ни се случиха много лоши, не приятни и различни тъжни неща, вместо обаче да позволим на сивото да ни завладее, ние си боядисахме вътрешното усещане в романтични цветове и повече се заобичахме. Всичко зависи от това дали, когато си казал съдбовното “да” си го казал, с усещането, че това е твоята половинка и истински я обичаш, повече от самия себе си.
Няма да съм обстоятелствена, че имам доста работа за утре. Включително един развод :). Което ме подсеща за още един пример. Макар и понякога да грешиш, все пак съдбата е благосклонна и те среща, макар и късно с истинската ти половинка, която те приема такъв какъвто си и се обичате.