естествено е компетентната да си ти.
Но виж за браковете - имам малко опит и аз... Дали ще оцелееш в него е въпрос на нагласа. (Изключвам редките случаи, когато мъжът пие, бие и ходи по жени - моите впечатления са, че само много малък процент от браковете се разтрогват поради тази причина. И дори не винаги се стига до това.)
Та за нагласата - въпрос на нагласа на ума е до къде можеш да стигнеш с компромисите и до къде не. За мен аргументът: Не се чувствам обичан/-а е направо смехотворен. Ти като образовано момиче знаеш, че в свободните страни - имам преди вид развитите западни страни, изградени върху темелите на протестантската етика - за тях бракът е сделка, в която отношенията между хората са в аванс регламентирани. Също и имуществените и други. Там човек може да се ожени само с подобен от същата социална среда. Всичко е изпипано докрай, за да няма сътресения после. Само богатите и шоу-звездите могат да си позволят развода. Останалите просто не се женят. Иначе един развод е разорителен за родителя с по-високи доходи.
А за грозната ни картинка тук просто нямам думи. Женят се заради едната гола любов и после започва трагедията. Само малоумният може да вярва във вечната любов. Нормално мислещият човек знае, че един ден тя си отива - това е заложено в самата логика на любовта. (Иначе светът щеше да бъде едно много скучно място, ако си умирахме само с една-единствена любов в живота...) И тогава семейството остава с цялото си мироздание от условности, деца, общо имущество и прочее, които - по думите на Хегел - афишират човека. Но това е вече в твоя ресор.
Това имах пред вид с твърдението, че бракът не е за всеки. Ако не можеш да прощаваш и да стискаш зъби - това значи, че нямаш воля и за други - също толкова важни неща в живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите