Здравейте, да споделя и аз за моя опит с черния бъз. Миналата година приготвих сироп от черен бъз, но не бях много сигурна дали се е получил добре и така и не съм взимала много от него. Но тази година след като ми свършиха химио и лъче терапиите, реших, че е време да се взема в ръце и да изчистя организма си от отровите и едното от нещата, които реших за себе си е всекидневно да взимам сироп от черен бъз. Според мен каквато и реклама да се прави на “купешкия“ сироп от черен бъз - най добре човек да си го направи лично сам.
Миналия месец набрахме плодчета - разбира се много, много добре узрели( най-лесно се познават, не само по това, че всички плодчета са тъмни на цвят, но и по това, че когато погледнете дръжката на бъза близо до “гроздчето“ така да се каже с плодовете тя е започнала също да почервенява - точно в този момент ако опитате плодчетата са много сладки на вкус, защото понякога на пръв поглед дори и наситено черни да изглеждат плодчетата като се опитат доста горчат.
Понеже миналата година както вече написах, мисля че не се справих добре с направата на сиропа от бъз - този път реших да проуча по - добре каква точно всъщност е технологията за направата му и да го приготвя както трябва. Но всички знаем, че когато напишем в гугъл сироп от черен бъз или бъзак ни излизат много объркващи варианти - част от тях са: да се мият плодчетата - да не се мият, да се държи на тъмно- да се държи на светло, да се разбърква- да не се разбърква, и най-различни други противоречащи си мнения.
Затова реших да намеря телефона на внука на лечителя Петър Димков(чиято всъщност всички знаем е оригиналната рецепта), за да го попитам лично по каква точно технология се приготвя сиропа, все пак ако има някой който знае най-точно тази рецепта би трябвало да е той - нали рецептата е на дядо му. И така намерих тел и се свързах с него , той беше доста любезен и ми отговори търпеливо на всички мой въпроси. И ето какво ми каза той:
1.плодчетата трябва да са добре узрели(както вече всички знаем)
2. плодчетата не се мият(защото ако се наредят и са мокри водата ще предизвика ферментация)
3.в буркан редим ред плод, ред захар, като завършваме със ред захар (последният пласт захар трябва да е много по-плътен от другите поне около 4-5 см.)
4. поставяме тензух, марля или домакинска хартия отгоре на буркана(не се затваря с капачка) за да може да влиза въздух
5. оставяме буркана на светло, но не на пряка слънчева светлина ,може от вътрешната страна на прозореца(така го е правила баба му)
6. Буркана с наредените плодове и захар Не се разбъркава
7.Няма точно определено време колко точно да престои така, може 10дни, 20дни,30дни - единственото условие е захарта в буркана да се е разтворила, като най-горният по-дебел пласт не е задължително да се е разтопил.
8. съдържанието в буркана се разбърква преди да се прецеди,
9.внимава се при прецеждането да не падне в сиропа някоя семка,защото може да се вкисне
10.готовия прецеден сироп съхраняваме на хладно място
По тази рецепта го направих и аз, само дето измих плодчетата и ги оставих едно денонощие да се отцедят и изсъхнат добре и чак след това ги наредих в бурканите. След около две седмици след като забелязах че захарта се е разтопила прецедих - получения сироп е чудесен. Според мен ако се спазва тази технология сиропът се получава добре. Между другото пробвах и с току що измити мокри плодове като ги наредих по същия начин, но сиропа стана доста по-рядък от другия и малко киселееше(може би беше започнал да ферментира...не знам)
Пробвах да направя и мармалад(сладко) от черен бъз,получи се страхотен на вкус, но имаше един проблем, за да стигнем до проблема първо ще ви разкажа как го приготвих:
измих добре 2-3 кг. плодчета от черен бъз, намачках ги леко и изстисках през марля, полученият сок сложих да ври на котлона(без никаква захар, само сиропа) вря няколко часа докато се сгъсти и го пресипах в бурканчета, на вкус страхотен, до тук добре обаче забелязах един проблем - отстрани на тенджерата, в която го варих и по дървената бъркалка остана много,много лепкава смола - като лепило, която много ама много трудно изчистихме, от какво така - не знам, питах и внука на лечителя но и той нищо конкретно не можа да ми каже. Както и да е прибрах готовите бурканчета за всеки случай, ако се осмеля ще хапна пак от тях. Всъщност в самото сладко не се вижда такава смола - може би да се е отделила само по съда в който съм го варила а в самото сладкото да няма от нея - не знам, ако някой е правил такова сладко нека пише, за да разберем точната технология за приготвянето му и нормално ли е да се отделя такава смола?
Може би знаете, но освен че е много полезен черният бъз е много силен диуретик (т.е извлича водата от организма) така че според мен е по-добре да се пият и повече течности, когато ежедневно се взима черен бъз, защото аз в началото не знаех това и взимах почти месец три пъти на ден 20мин. преди хранене по 1супена лъжица, първите 2-3седмици се чувствах чудесно, но след това определено се получиха(поне при мен) леки симптоми на обезводняване и чак тогава започнах да търся в гугъл има ли някакви странични ефекти видях че е силен диуретик и така стигнах до извода, че може би съм се обезводнила от по- високата доза, затова го спрях за 1-2дни, приех повече течности и пак продължих да го взимам, но този път по 1-2 лъжици на ден като се стремя да пия повече течности. Ако някой друг е имал някакви странични ефекти може да сподели.
Направили сме и вино от черен бъз, но още не е станало готово, след седмица две ще пиша допълнително какво се е получило.
Умеренността е съюзник на природата и страж на здравето.
Декрат
|