Аконит

Aconitum (Семейство Лютикови —( Ranunculaceae ) (нар.название: самакитка)
В Сибир се срещат няколко вида самакитка. Всичките са многогодишни тревисти отровни растения с закръглени-сърцевидни — нарязани листа, цветовете им са в неправилна форма, а плодовете са семена, капсуловани в лист.
Брадата полска самакитка :— A. barbatum Pers., - за нея са характерни жълтите цветове и дългия, разклоняващ се низко в основата корен.Среща се по ливадите и по тревистите склонове.
Висока северна самакитка: — A. septentrionale Koelle — с мръсновиолетови цветове и и клонист корен, расте по поляни с висока трева и по горските ливади.

Алтайска самакитка: — A. altaicum Steinb. —цветовете й са сини, коренът й е с вретеновидни грудки, расте по планинските горски ливади само в планината Алтай.
Виеща се самакитка:— A. volabile Pall, ex Koelle — сини цветове, с яйцевидни до вретеновидни корневи грудки, и виещо се пълзящо стебло.Среща се в в гористи местности.
Самакитка жълта, противоотровна — A. anthora L. — цветовете й са жълти, по корена има образувани яйцевидни или продълговати грудки, стъблото е с височина 15-85 см.
Всички видове самакитка съдържат алкалоиди, които всъщност представляват основното действащо вещество на билката. Алкалоидите на аконита главно действат върху централната нервна система, в големи (токсични) дози предизвикват търчове и парализа на дихателния център..
Поради своите отровни свойства, самакитката в древността се е използвала за приготвяне на отрови.По-късно започнало нейното използване в медицината като външно болкоуспокояващо средство при невралгии, болки в ставите, при ревматизъм,при простуди.Сега в медицината настойка от аконит се препоръчва като успокояващо средство.
През последните години за сибирските изследователи представлява особено внимание Чекановската самакитка — A. czekanovskyi Steinb., която се среща предимно в района на Източен Сибир. В растението са открили дитерпенови алкалоиди (зонгорин, напелин, мезаконитин и гипаконитин), флавоноиди (гликозиди на бикемпферола и бикверцетина, а също така на кверцетина и кемпферола). При опити с животни са били открити противовъзпалителни, антиалергични, хиполипидемични, седативни, противогърчови, противотуморни, противоязвени и други действия на препарата,получен от различни часто на това растение.
Чекановската самакитка в народната медицина е ценна билка, използвана за лечение на остри и хронически възпалителни заболявания, на инфекциозни и гнойни заболявания, при эпилепсия, зъбобол, и рак.
Различните видове на самакитката се използват в хомеопатията при кръвотечения, катарални заболявания, заболявания на лигавиците и др.В руската народна медицина аконитът е известен основно като външно болкоуспокояващо средство.Само Противоотровният аконит ,като вид по-слабо отровен от останалите, се използва вътрешно при лечение на малария, парализи при болки в кръста, при мигрена, използва се като средство против глисти, а също така като антипиретично средство и като противоотрова срещу някои отравяния.В тибетската медицина прах от някои видове изсушен аконит в смес със други билки се лекуват сибирска язва, остро възпаление на белия дроб, а отварата от млади стъбла и от грудките се използва за лечение на туберкулоза на жлезите.
В Китай аконитът е популярен като съставна част на противоракови и др.лечебни средства.
Всички видове на самакитката хората използват и за унищожаване на вредни насекоми.Най-силен инсектицид представлява Брадатата самакитка, като най-отровни са нейните корени и семена.
Билката аконит се бере преди цъфтежа й (м.май) , а корените – късно през есента , след увяхването на листата. При брането на аконита не бива да се забравя за отровното действие на билката и е необходимо да бъдете предпазливи – след брането и използването на билката ръцете трябва да се измиват добре, а растението трябва да се съхранява отделно от неотровните други билки.

Използване и приготвяне: 50 гр корени от аконит се заливат с 500 мл водка, държи се 14-20 дена в закрит съд и след това се прецежда.Използва се външно за мазане.