"СПОНТАННОТО" ЗАТИХВАНЕ НА БОЛЕСТНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ И ПЛАЦЕБО-ЕФЕКТЪТ

Примерът с Боб ни се струва много ярък, понеже в неговия случай обичайното лечение не даде резултат, но след 4 години при него няма никакви признаци на болестта. Макар че би могло промяната в състоянието му да се обясни със закъснелия ефект от химиотерапията мнозина лекари не биха се съгласили с това) според нас излекуването е постижение на самия Боб.
Невъзможно е оздравяването да бъде обяснено с обичайната реакция към традиционното лечение. Несъмнено пред нас е един от случаите на спонтанно излекуване, станало сякаш "от само себе си".

Когато обратът в дадена болест не може да бъде обяснен с някаква физическа намеса, е прието оздравяването да се нарича "спонтано". Зад тази дума обикновено се крие онова, което днес още не знаем, както н средновековието например не са били наясно с появата на червейчета в гниещата храна и са ги наричали „спонтанно зараждане”:).

Броят на спонтанните явления при рака, изглежда, не е много голям, макар че всички оценки могат да бъдат отнесени към досещанията: ние не знаем колко подобни случаи (така наречените ремисии) е имало при пациента преди откриването на заболяването. Но колкото и да са на брой ремисиите, в действителност те не са "спонтанни". При всяка виждаме налице някаква причинно-следствена връзка.

Просто процесът, предизвикал спонтанното затихване на признаците на заболяването е отвъд границите на нашето разбиране. МНОГО Е ВЪЗМОЖНО ДА НЕ СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗПОЗНАЕМ ТОЗИ ПРОЦЕС, ЗАЩОТО НЕ ОТДАВАМЕ ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ОНЕЗИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ, КОИТО ОКАЗВАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА И ЕМОЦИОНАЛНАТА СТРАНА НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СИСТЕМАТА НА НЕГОВИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА БОЛЕСТТА, ЛЕЧЕНИЕТО И ШАНСОВЕТЕ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ.

Това, че медицинската практика не отдава никакво значение на възгледите и чувствата на човека е съвсем неоправданно, нещо повече - дори смайващо. Защото по този начин се игнорира значението на един фактор, който дори според мнението на много лекари е ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ЛЕКАРСТВА – ПЛАЦЕБО-ЕФЕКТЪТ. Всеки лекар знае колко голяма е понякога ползата от лечение, при което се използва само таблетка, съдържаща захар или друго неутрално вещество. Това е така нареченият плацебо ефект.

Понякога на пациента се казва, че лекарството притежава някакъв определен позитивен страничен ефект – и болният изпитва това въздействие, макар че в таблетката няма нищо, което би могло да го предизвика.

Обикновено лекарите изписват плацебо, когато болният няма нужда от никакъв цяр (като например на онези хора, които непрекъснато имат оплаквания от всичко), или когато нужното лечение е недостъпно за болния, но лекарят не желае пациентът да се чувства изоставен (по разбираеми причини лекарите рядко обсъждат въпросите за плацебо с пациентите). В много от случаите изписаното плацебо оказва учудващо добро въздействие, като намалява или отстранява физическите симптоми, включително симптомите на заболявания, които не се лекуват с нито един от известните начини.

ИЗГЛЕЖДА, ЕДИНСТВЕНИЯТ АКТИВЕН ЕЛЕМЕНТ, КОЙТО ВЛИЗА В СЪСТАВА НА ТАКОВА ЛЕЧЕНИЕ, Е ПОЛОЖИТЕЛНАТА НАГЛАСА НА ПАЦИЕНТИТЕ, СИЛАТА НА ВЯРАТА – ВЯРАТА В ТОВА, ЧЕ СА ПОЛУЧИЛИ ЛЕКАРСТВОТО, КОЕТО ЩЕ ИМ ПОМОГНЕ. Те вярват в действието на плацебо-цяра, защото лекарят е предизвикал при тях положителната нагласа към резултата на лечението, и в края на краищата, този "цяр" действително им помага.

Влиянието на позитивната нагласа за благоприятното протичане на лечението е потвърдено от безброй изследвания.

Например, д.р Хенри К. Бичър и Луи Лазаня от Харвардския университет провеждат изследване на пациенти със следоперативни болки. На някои от пациентите се изписва морфин, на други - плацебо. Сред получилите морфин за намаляване на болките са уведомили 52 % от пациентите, а сред приемалите аналогичен ефект е заявен от 40 % от изследваните. С други думи, ефикасността на действието на приеманото плацебо е била само с една четвърт по-малка от тази на морфина. Нещо повече, Бичър и Лазаня установяват, че колкото е по-силна болката, толкова е по-ефикасно действието на приема на плацебо.
(…)

Изписването на плацебо не се свежда само до предписването на таблетки със захар.

Историята на медицината познава достатъчно сходни методи, като например „кръвопускането”, често използвано в Средновековието, което без да има някакъв физиологичен смисъл, често е помагало. Вероятно обяснението се крие в това, че всички, включително лекарите, вярвали в голямата полза от този метод.
(...)

Донякъде и ефектът на лекарствения препарат, изписван от лекаря, зависи от начина, по който се изписва лекарството, от това какво казва лекарят, както и от репутацията на въпросното средство сред специалистите.

За най-ярък случай на ефекта плацебо съобщава д-р Бруно Клопфер, специалист, взел участие в изпитването на препарата "кребиозен". През 1950 г. кребиозенът беше широко рекламиран в Щатите като сензационно средство, което "лекува" рака. Изпитванията му се провеждаха от Американската медицинска асоциация и от Управлението по санитарен контрол върху качеството на хранителните продукти и медикаментите.

Един от пациентите на д-р Клопфер имал лимфосарком - генерализиран, занемарен злокачествен тумор с поражение на лимфните възли. Огромните тумори били плъзнали из цялото тяло на този пациент и състоянието му било толкова тежко, че често се налагало използването на кислородна маска, а от кухината на плеврата на всеки два дни изпомпвали ексудативна течност. Когато пациентът научил, че д-р Клопфер участва в тестванията на кребиозена, той започнал да моли да започнат лечението му с този препарат. Клопфер се съгласил и пациентът по потресаващ начин оздравял. За много кратко време туморите силно намалели и човекът успял да се върне към нормалния си начин на живот, дори да пилотира собствения си самолет. (да, така е в оригинала, не се подсмихвайте – Б. адапт.).

Но когато в средствата за масова информация започнали да се появяват данни за отрицателния резултат от изследванията на кребиозена, състоянието на нашия човек рязко се влошило. Д-р Клопфер сметнал, че създалата се ситуация оправдава прилагането на необичайни мерки, казал на пациента си, че е получил нова партида свръхпречистен и свръхсилен кребиозен, който ще бъде по-ефикасен. В действителност на пациента започнали да му правят инжекции с дестилирана вода. Този път оздравяването било направо феноменално. Туморите отново започнали да изчезват, от течността в плеврата нямало помен. Пациентът бил изписан за амбулаторно лечение и пак подновил полетите. Над два месеца нямало никакви признаци за болест. И това оздравяване със сигурност е РЕЗУЛТАТ САМО НА ВЯРАТА, БЕЗ НИКАКВО МЕДИЦИНСКО ЛЕЧЕНИЕ.

Когато в пресата били публикувани нови данни за кребиозена, като в прав текст се казвало, че "изпитванията в държавен мащаб показват пълната неефикасност на кребиозена при лечението на рак", този пациент преживял тази ОБЕЗСЪРЧАВАЩА новина само няколко дни.


----

Продължението следва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите