ЗА УРОЧАСВАНЕТО И НАЙ-ВЕЧЕ СЕБЕУРОЧАСВАНЕТО:) / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ УРОКИ /и най вече – „себеурочасването”, отрицателното себепрограмиране/?

(адаптиран текст, със съкращения)

Вярата в злите очи, така наречените "уроки" битува от хилядолетия у много народи по света, където се е смятало и се смята и до днес, че има зли хора, притежаващи лош поглед, и тези люде са способни да омагьосват хора, животни, дори растения и да предизвикат резки промени в тяхното поведение и развитие.

Мнозина сериозно вярват в това, други хем вярват, хем не вярват, трети са убедени, че т.н. „уроки” са измислени от невежи люде, че злите очи са суеверие, а в природата не съществува нищо подобно.

Интересен е още един факт: вярата в урочасването много рядко се среща в Монголия, Япония, Китай и напълно липсва при коренното население на Бирма, Тайланд и Тибет. Тази тема отдавна занимава учените от много страни. Например в САЩ през 70-те години на миналия век неведнъж са провеждани научни симпозиуми по въпросите на различните суеверия, включително и за лошите очи. След дълги спорове етнографите, антрополозите, историците са стигнали до следния извод: «вярата в урочасването от злите очи се корени в човешката алчност, завист, ревност и агресивност» .

За съжаление учените не са успели да дадат ясен отговор на главните въпроси: «Съществува ли явлението уроки?» и «Що е урочасването?», като най-вече според медиите това и до днес си остава тайна за хората на науката, като същите тези медии смятат, че никой не се е докоснал до тайната на така нареченото „урочасване”.

Въпреки казаното в горния абзац, вече повече от две десетилетия съществува ясно, логически обосновано и единствено правилно обяснение на тези явления. То се базира на теорията на биофизичните (биоинформационните) процеси на живата материя, на една непризната от официалната наука теория, която е способна да разкрие всички загадки на живата природа.

Създателят на тази теория твърди, че явленията, свързани с така нареченото „урочасване”, не са измислени, а реални и действително се срещат често. Правилно би било тези явления да бъдат наречени: биоинформационно взаимно въздействие на биологичните обекти. Тези явления нямат нищо общо нито с омагьосването, нито със свръхестествените вълшебни сили.
Главна причина за урочасването е ефектът на въздействие на невронното биологично електромагнитно излъчване.

Това е същото онова излъчване, което позволява на котките и гълъбите, озовали се на стотици километри от местоживеенето им, да намират пътя към своя дом и което използват хипнотизаторите при провеждането на сеанси на хипноза. Същото, което помага на истинските, не лъжеекстрасенси, точно и ясно да диагностицират заболявания. Същите тези излъчвания са присъщи на живота и поведението на термитите, мравките, пчелите и като цяло на всички живи същества.
Пак тези излъчвания се проявяват във всички случаи на така-наречените „уроки”. При това във всеки от случаите те се проявяват по различен начин: при урочасването на малки деца – въздействието е едно, при автоурочасването (когато човек сам се урочасва) – е друго, при така-нареченото зомбиране е трето.

В тази статия не е необходимо да се вниква в същината на тази достатъчно сложна теория на «биоинформационните процеси на живата материя», но аз ще си послужа с нея, за да се постарая да обясня за читателите и трите видове „уроки” по отделно

Уроки при малките деца

Вярата в тези уроки е хилядолетна. Още в древността е било забелязано, че когато някои хора влязат в жилище с пеленачета или малолетни деца, малчовците рязко променят поведението си, стават неспокойни понякога за няколко дни – най-често срещана реакция е плачът на децата. Повторението на тези случаи в много семейства карало родителите не без основания да мислят, че причина за внезапното заболяване са хората, влезли преди детето да се разболее в дома им. Започнали да наричат тези хора зли магьосници и да странят от тях, нещо повече, стигало се до клади и публични екзекуции.

Едновременно с появата на вярата в магьосниците започнали да се намирах хора, способни да лекуват децата от урочасване чрез различни ритуали, баене, муски и т. н. При това простичките ритуали, които се практикуват и до ден-днешен за всеобщо учудване изцерявали децата, които преставали да плачат, отново ставали весели и жизнерадостни и т.н.

Редно е да се допълни, че подобни болести се срещат при децата и днес, като гражданите прибягват за лечение до услугите на лекарите и лекарствата, а в селата все още има знахари, които без цярове, по свой си начин, се справят с неразположенията при децата. Тези внезапни разболявания и неразбираеми изцерявания са залегнали в основата на вярата в урочасването на децата.
Какво е все пак обяснението за случващото се?

В живата природа съществуват множество сложни взаимосвързани осъзнати (съзнателни) и неосъзнати (безсъзнателни) биоинформационни процеси. Те живеят във всеки от нас, около нас, във всяка жива клетка и са основа на живота и на еволюционното развитие на живата материя, като водеща роля сед тези процеси играят биологичните електромагнитни излъчвания, представляващи продукт на дейността на невроните на главния мозък, който при отделянето си създава определен биоинформационен фон. Основният вид такива излъчвания имат «мек вълнов характер», но се срещат и хора с по-твърдо излъчване, чието въздействие създава МНИМАТА представа за някакви магически сили. Ярко изразени представители на притежаващите твърдо излъчване същества са змиите, скатовете и др. под., а сред хората това са хипнотизаторите, надарените екстрасенси, шаманите, някои роми или просто хора със сложна житейска съдба, като българската ясновидка баба Ванга.
(пропуск)

Явленията, наречени „себеурочасване (или с други думи, себепрограмирането за неприятности)

(без пропуски)

Сред всички известни явления от този род най-разпространени са т.н. себеурочасвания. Те са толкова често срещани, очевидни и неоспорими в живота на всеки човек, че няма необходимост в доказването на факта на тяхното съществуване.

Кой от нас не се е учудвал понякога на съвпадението между отделни наши мисли и последвалите събития, но това, че просто на мига, когато си помислиш нещо или се похвалиш, незабавно се случва онова, за което си помислил. Ще дам няколко примера от моя живот:

- на вилата още щом си помислих, че съм остъклил два прозореца без грешка – и последва черна серия от три счупени прозореца;

- едновременно с мисълта за това, че от заранта съм забил сума ти пирони и нито един не се е забил накриво, да не говорим, че няма нито един удар по пръстите с чука – моментално един гвоздей се огъна и последва болезнен ударс чука по пръста;

- съседката по път към работата видяла хлъзгаво място и си помислила, че като нищо може да се подхлъзне и да си счупи крака – и хоп, всичко става точно така.

Мисля, че всеки човек може да се сети за подобни примери от собствения си живот. Често се срещат обаче себеурочасвания от друг тип. Феновете на футбола и хокея са имали възможността да се смаят как е възможно брилянтно да финтираш, да излъжеш трима-четирима бранители – и да не улучиш празната врата от броени метри разстояние. Питате каква е причината? Ами явлението, наречено „себеурочасване”.

И накрая последния пример. Искам да напомня на любителите на спорта неприятния случай със спортния ас по овчарски скок Сергей Бубка на олимпиадата в Барселона. При опита да смаже психологически съперниците си, Бубка определи първата височина в границите на досегаемост от неговите съперници (и обичайна за самия Сергей) височина, обаче… позорно отпадна от състезанието. Поради същата причина – себеурочасването.

И така, що е то себеурочасване? Как да разберем същината на това явление?

За да отговорим на този въпрос и да дадем ясно обяснение, пак ще направим кратка справка с теорията за биоинформационните процеси и без да навлизаме в нейните дебри по възможност в достъпна форма ще се опитаме да разкрием същността на въпросното явление.
На първо място е необходимо да се разбере и да се схване следното:

- всичко, което става с нас и вътре в нас е резултат на въздействието на биоинформационни процеси – резултат от въздействие на независими от човешката воля закони на биоинформатиката (биокибернетиката);

- всичко, което става с нас и вътре в нас е резултат на мозъчната дейност (в неговия пълен обем), резултат от работата на съзнателните и безсъзнателните процеси, резултат на взаимодействието между съзнание и подсъзнание;

- всяка физическа и умствена човешка дейност е програмиран биоинформационен процес, в който централната роля се пада на съзнанието и подсъзнанието: съзнанието изработва програма на действия, подсъзнанието я привежда в изпълнение.

Многогодишните изследвания на биоинформационните процеси позволяват днес по нов начин да се погледне на цялата жизнена дейност на човешкото общество и да се намери обяснение за много от непонятните явления, включително и на „себеурочасването”.

Ерго, себеурочасването е явление, при което подсъзнанието на човека, влизайки в противоречие с неговото съзнание, наказва и последното, и самия човек за нарушаването на процеса на биоинформационното програмиране.

Как да разбираме това?

Когато човек остъклява прозорци, забива пирони, пише стихове, музика или върши всякаква друга физическа или умствена работа, неговото подсъзнание, изпълнявайки зададената от съзнанието биоинформационна програма и чрез стабилно взаимодействие с нея – категорично я реализира. Но ако съзнанието само за миг се отвлече от изпълняваната програма, стореното веднага се отразява върху нейното изпълнение – настъпва „отказ” (нарушение) в системата за общо програмиране, включва се допълнителна програма, в отговор на която незабавно реагира подсъзнанието.

Например, когато възникнат мимолетните мисли, че не си счупил нито едно стъкло, че не си ударил нито веднъж пръста си, че не си забил накриво нито един пирон, подсъзнанието на мига се превключва за да изпълни тази програма и моментално следват: счупване на стъклото, удар по пръста, забиване накриво на пирона.

По същия начин се обяснява и случаят със счупването на крака. И тук е станало явно нарушаване в процеса на програмирането за сметка на загубата на взаимовръзката между съзнанието и подсъзнанието: при наличие на предупреждение за необходимостта от спазване на пределно внимание поради хлъзгавия участък съзнанието не е реагирало адекватно и не е променило програмата на по-нататъшните действия - и резултатът от тази липса на реакция (добро взаимодействие) е бил плачевен.

Същата причина е заложена и в действията на споменатите футболисти, хокеисти, както и тези на Сергей Бубка. Когато първите споменати спортисти са показали учудващо майсторство при преодоляването на противниковата защита, тяхното съзнание и подсъзнание са работили в режим на стабилна (желязно) съгласуване (автоматизъм на действията), като карали играчите да действат максимално прецизно и рационално. Но, когато въпросните майстори се оказват пред празна врата, съзнанието им преждевременно излиза от режима на желязно съгласуване поради мисълта, че работата вече е в кърпа вързана – в резултат на нарушението в системата на биоинформационното програмиране (reset на програмата) подсъзнанието наказва съзнанието, а чрез последното и играчите за това. Що дсе отнася до Сергей Бубка - и тук спортистът е бил наказан за прекалената самоувереност на неговото съзнание. Сиреч, случилото се е станало в резултат на задействането на същото явление – на „себеурочасването”.
Ами това е, общо взето, всичко за „себеурочасването”.

Полезни съвети:

1. Научете се ясно да създавате (формирате) програмата на вашите най-близки във времето действия и на последващите действия и постоянно да поддържате взаимовръзката със своето подсъзнание.

2. Нека ви стане правило: когато се намирате в непрекъснато променяща се обстановка, бързо реагирайте на ставащото и не се отвличайте, за да не се стигне до reset на програмата, която се изпълнява.

3. По-малко се фукайте и хвалете. Не забравяйте поговорката за рибата в морето и за тигана.

Владимир Леонов

Целият текст тук: