Цялостният подход към лечението на рака

Страхът пред рака е толкова силен, че когато хората научават, че им е поставена такава диагноза, често това се превръща в тяхна главна характеристика. Човек може да изпълнява безчет роли в живота си – да е родител, любим/а, може да притежава най-различни качества, да е умен, чаровен, надарен с чувство за хумор – но от мига, в който научи диагнозата си, той се превръща в "болен от рак". Цялата му човешка същност изведнъж се подменя от едно нещо – и това е болестта. Всички околни, включително лекуващият лекар, забелязват само един факт - физическият факт на онкологичното заболяване, и цялото лечение се адресира изключително и само до тялото, но не и до личността на въпросния човек.

В центъра на нашата теория лежи представата, че БОЛЕСТТА НЕ Е ЧИСТО ФИЗИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ, А Е ПРОБЛЕМ НА ЦЯЛОСТНАТА ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ, ВКЛЮЧВАЩА НЕ САМО ТЯЛОТО, НО И РАЗУМА И ЕМОЦИИТЕ НА ДАДЕН ЧОВЕК. Според нас емоционалното и интелектуалното състояние играят съществена роля както при възприемчивостта към болестите, включително рака, така и при отърваването от болестите. Ние смятаме, че РАКЪТ ГОВОРИ ЗА ТОВА, ЧЕ В ЖИВОТА НА ДАДЕН ЧОВЕК СА БИЛИ НАЛИЦЕ НЕРАЗРЕШИМИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО СА СЕ УСЛОЖНИЛИ ИЛИ СА СЕ ЗАСИЛИЛИ ПОРАДИ СЕРИЯТА СТРЕСОВИ СИТУАЦИИ, СЛУЧИЛИ СЕ ЗА ПЕРИОД ОТ ПОЛОВИН ГОДИНА ДО ГОДИНА И ПОЛОВИНА ПРЕДИ ВЪЗНИКВАНЕТО НА РАКОВОТО ЗАБОЛЯВАНЕ. Типичната реакция на раково болните към тези проблеми и стресове се състои в чувството за собствената си безпомощност, в отказа от борба във връзка с тези проблеми. Тази емоционална реакция задейства редица физиологични процеси, които потискат естествените защитни механизми в тялото и създават условия, спомагащи за образуването на нетипични клетки.

По нататък ще се постараем да докажем защо с такава убеденост се придържаме към тези представи. Ако те са верни, то тогава в борбата с болестта и лекарите, и пациентите трябва да вземат предвид не само това, което се случва на физическо ниво, но и, КОЕТО Е ОСОБЕНО ВАЖНО, всичко, което се случва в останалата част от живота на даден човек. Само физическото въздействие не е достатъчно за постигането на успешен резултат. ЕФИКАСНАТА ПРОГРАМА ЗА ЛЕЧЕНИЕ ТРЯБВА ДА ОБГРЪЩА ЧОВЕКА КАТО ЦЯЛО, А НЕ ДА СЕ ФИКСИРА САМО ВЪРХУ БОЛЕСТТА. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ТОВА ЩЕ НАПОДОБЯВА ОПИТИТЕ ДА БЪДЕ ЛИКВИДИРАНА МАЛАРИЯТА САМО С ПОМОЩТА НА ХИНИНА, БЕЗ ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПРЕСУШАВАНЕ НА БЛАТАТА, В КОЕТО СЕ РАЗМНОЖАВАТ МАЛАРИЙНИТЕ КОМАРИ.

Резултатите от новия подход

След три години, в които ние обучавахме пациентите си да използват РАЗУМА И ЧУВСТВАТА ЗА ДА ПОСТИГНАТ ПРОМЯНА В ХАРАКТЕРА НА ПРОТИЧАНЕТО НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ние решихме да анализираме резултатите от прилагането на нашия метод и научно да оценим неговата ефикасност, като докажем, че този тип емоционално въздействие действително оказва влияние върху резултатите от лечението. В нашата контролна група на неизлечимо болни една трета от пациентите са живи до ден-днешен, а средната продължителност на живота дори при онези, при които болестта надделя (нека не забравяме, че говорим за пациенти от групата на неизлечимо болните пациенти), продължителността на живота беше 2 пъти по-голяма отколкото при контролната група такива пациенти, при което не бе провеждана такава терапия.


Разбира се, колко време ще живее човек с дадено заболяване, е едната страна на въпроса. Не по-малко, ако не й по-важно е качеството на живота. Съществуват няколко обективни показатели за качеството на живот, но ние избрахме един от тях, който говори за нивото на ежедневната активност на пациента по време или след лечението по сравнение с онова ниво, което е било налице при него преди заболяването. ПОНАСТОЯЩЕМ 51 % ОТ НАШИТЕ ПАЦИЕНТИ ЗАПАЗВАТ СЪЩОТО НИВО НА АКТИВНОСТ, КОЕТО СА ИМАЛИ ПРЕДИ ДА СЕ РАЗБОЛЕЯТ, А ПРИ 76 % АКТИВНОСТТА Е КАТО МИНИМУМ ТРИ ЧЕТВЪРТИ ОТ ПРЕДИШНОТО ИМ НИВО.

Базирайки се на клиничния си опит ние можем да кажем, че такова ниво на активност при хора с „най-тежка” присъда е най-малкото смайващо.

Данните потвърждават верността на изводите ни: АКТИВНОТО И ПОЗИТИВНО УЧАСТИЕ НА ПАЦИЕНТИТЕ МОЖЕ ДА ОКАЖЕ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРОТИЧАНЕТО НА БОЛЕСТТА, РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЛЕЧЕНИЕТО И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА ИМ.

Някой може да сметне, че ние вселяваме у болните "неоправдани надежди", а когато твърдим, че човек е способен да повлияе върху протичането на болестта, му насаждаме вярата в нереалистични перспективи. Действително, при различните хора ракът протича толкова различно, че ние не бихме се осмелили да даваме някакви гаранции. Тук винаги съществува някаква степен на неопределеност, както и при традиционното лечение, впрочем. Но ние смятаме за напълно оправдано да се отнасяме към тази неопределеност с НАДЕЖДА.

САМОТО ОЧАКВАНЕ СЪС ЗНАК "ПЛЮС" ИЛИ ПЪК СЪС ЗНАК "МИНУС", МОЖЕ ЗНAЧИТЕЛНО ДА ПОВЛИЯЕ ВЪРХУ ИЗХОДА ОТ БОЛЕСТТА. ОТРИЦАТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ, РАЗБИРА СЕ, ЩЕ СПЕСТИ НА ЧОВЕК РАЗОЧАРОВАНИЕТО, НО ТО БИ МОГЛО ДА СПОМОГНЕ ЗА НЕГАТИВНИЯ ИЗХОД, КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТ.


-------

Продължението следва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите