Чучура не е добър оратор, а и в логиката го няма. По принцип май иска да каже, че уважението не може да се модерира. От друга страна във "форума на БФРЛ" беше застъпник на тезата, че без триене не може.
Проблемът му, както между другото и на уважавания от мен LZ1KZ, който трие по фейсбука, е че има голямо неразбиране какво значи "модериране". Това не е просто да триеш нещо, което не ти харесва, което ти се струва нередно, неетично и прочее философски категории. Модерирането е сложна работа - то е да се запази баланса в степен да не се обезмисли тотално съответния форум, дискусия или полемика. Няма никакъв смисъл да се трие някакво просташко мнение - когато един простак се изразява, това не нарушава автоматично хигиената на пространството. Напротив - участниците имат едно на ум в каква степен може да се счита даден участник за достатъчно полезен. Разбира се модератора може да ограничи някаква просташка хиперактивност, но не и да се стреми да се превръща в крайна инстанция, защото рядко е.
Понякога се случва и арогантно мнение да е полезно. Всъщност много по-често се случва първичния конформизъм да е по-размиващ и по-безполезен. Просто не е нужно кой каквото и да сподели, някой да веднага да излиза и да се "съгласява" - разбира се, ако няма какво да добави. Ако има какво да добави към едно мнение - независимо в негова подкрепа или като му опонира, то арогантността може и да се приеме като част от посланието.
Другото, което пишман-модераторите често бъркат, е да оценяват стойността на едно мнение. Мнение без стойност няма нужда да бъде трито - то ще "потъне" така или иначе. Мнение със стойност пък е абсурд да бъде трито, дори и да се не се харесва на модератора. И не на последно място - модераторите не бива да поставят сами себе си в позицията да определят "политиката" на дадена група - т.е. да се опитват да насочват дискусията в посока, която на тях им се струва правилна. За това си има администратори и собственици на съответното пространство - единствено те могат да премахват нещо по тяхна преценка и то когато става въпрос за частна инициатива. Т.е. във фейсбук групата администраторите там могат и да си позволят да махнат нещо, просто защото не им харесва - те са създали групата, тяхно право е да определят тематиката. Същото се отнася и за дир-а - частни лица са създали и поддръжат тази платформа, те могат във всеки момент да решат какво им харесва и какво не. Не така седи въпросът с БФРЛ - там (на теория) не е ничия бащиния и там премахване поради нехаресване просто е недопустимо и обидно.
Не е лесно човек да е модератор - добрият модератор трие само в краен случай, а не по два-три пъти на ден. Добрият модератор най-често е невидим. И се грижи единствено затова всичко да е в рамките на закона, както и да не изпростяват умишлено темите. Ако някой просто е прост, модератора нито може, нито трябва да се меси. Ако някой просто пише грозно и неприятно, модератора може и да се намеси, но само ако пишещия го прави системно и умишлено с цел да разруши дискусията и да ограничи възможността на другите участници да вземат отношение или да я проследят.
Да ме прощава LZ1KZ - уважавам го много заради цялата му работа през годините за сбирката в Казанлък. Но да си модератор и да си даскал са две страшно различни неща, дори и в наши дни, когато учителят е повече приятел, отколкото наставник. Модерирането е висш пилотаж, като е свързано много повече с емпатията, отклото с преценката за добро и лошо и вътрешната убеденост, че тази преценка е правилна при едни и неправилна при други участници.
Та Чучура, предполагам, е искал да каже, че някой ако не уважава Чучра, например, то и да го триеш и да не го триеш - все тая. И тук е прав, според мен. Въпросът е защо във "форума на БФРЛ" беше на позиция, че там без триене няма да я бъде никога?! Аз нямам вяра на човек, който винаги може да е на различна позиция, само и само нението му да се "хареса" някому.
И така - модерирането и цензурата са толкова сходни, колкото пиенето на вода и давенето. А рзликата е, че при модерирането далеч не всеки е надарен с възможността да схване тънката разлика, преди да е станало твърде късно.
|