Да бе - аз лично бях много притеснен. Цяла нощ се въртя и се чудя какво да правя - все пак лично Каскета ми е обявил война!

Направо кошмарно беше - сънувах как си карам към Казанлък, а изведнъж попадам на блокада на пътя. Отгоре един самолет, производство на КАА-то, ми хвърля една мрежа и ме оплита, след което ме транспортира до някаква главна база в някакво Житно село - аз съм под триста кила, а Павката беше добре балансирла носа на летящото чудо със CNC-то, та полета мина добре, но лошото предстоеше.

Като се приземихме, както си бях оплетен, другаря "Ала-бала" започва да ми налива някаква течност, подобна на спирт, но някак по-съмнителна - добре, че му досвидя по едно време, та останах в съзнание. После ме вързаха за едно жере, купено с лични пари от Каскета, а той лично дойде гол до кръста с лъщяща кожа и започна да мята гьобеци на фона "Шушана", развявайки знамето на БФРЛ!

По едно време гледам - от всички страни прииждат хиляди млади радиолюбители, членове на новата радиолюбителската общност - с огромни портети на Каскета и всичките с каскети като неговия. Най-отпред ги предвожда Азис и пее "Напипай го" по някакъв мегафон. От смесицата на "Шушана" и "Напипай го" усещам, че започвам да губя съзнание, но тогава се появи г-жа Анна - беше с някаква ефектна рокля на графики, а най-интересното беше, че на роклята имаше етикет "Мейд ин БТК бай Филип Васил" - за момент забравих болката в ушите и душата си и се зачудих кой пък е тоя бай Филип Васил? Госпожата с ловък жест отне мегафона от Азис и започна да чете класирането в последния LZDX контест.

Това разсея за момент Каскета, който спря и "Шушана" и започна да чете контестация от името на КАА, като същевременно пишеше с въглени (от поистиналата скара) искова молба на гърба на знамето на БФРЛ до Съдът по правата на човека.

Тогава се огледах - видях, че Ала-Бала, вече с бяла престилка, е полегнал до един бус с надпис "Линейка", вече привършил тубата с онази течност, с която му се досвидя да ме упои. В погледа му се четеше едновременно съгласие с контестациите на Каскета и някакво лежерно блуждаене върху случващото се, съчетани с леко примижаване и плавни равномерни поклащания на главата.

Реших, че по-удобен момент няма да се отвори и хукнах през някаква гора да бягам. От всеки храст изскачаха някакви дечурлига в анцузи и с антени в ръка и всички те с възторг в погледа ми сочеха накъде да се спасявам. Аз им повярвах - всички имаха медали от държавни и международни състезания и изглеждаха уверени в бъдещето.

След дълго лутане най-накрая достигнах до една красива зелена поляна - с топла скара, зареден хладилник и пълзящи наоколо щастливи малчунаги. Пред един чучур се беше извила опашка за нещо, та и аз тръгнах натам.

В този момент се събудих от ритниците на жена ми, която ми каза, че ако продължа да грача "Лет ит би" на сън и да се въртя като Георгьовденско агне в леглото, ще ми се наложи вече да спя на дивана. Какво да ги правиш - жени. Не могат да раберат заплахата от война.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите