|
Мили Дядо,
Когато като дете се покатерех на някое дърво, се чувствах невредима, над истинските и въображаеми опасности, защото вярвах, че се намирам по-близо до Райските Небеса.
Когато бях дете обичах приказките, в които добрата Фея изплуваше от белия облак и ангелски се усмихваше в ореол от златни искри и топлина.
Когато бях дете Коледа беше вълшебна приказка. Ти винаги идваше, разрошваше косите ми, вземаше ме на коляното си и ме питаше дали съм била добро дете. Винаги бях била. И ти винаги ми подаряваше любимия подарък. Защото знаеше кой е той от писмата, които сама ти пишех.
Откога не съм ти писала... Помниш ли ме... малкото любопитно момиче...?
Вече пораснах. Не се качвам по дърветата, само гледам изгревите през клоните им и търся мечтите си през пролуките в листата. Не чета за Феята, само притихвам вечер в тъмното и я очаквам да дойде в съня ми и да ме докосне с вълшебната си пръчица. И теб позабравих, но вярвам, че този път ще дойдеш да ми подариш Подаръка.
Подари ми Надежда - волята на Боговете. Надеждата, която ме кара никога да не забравям, че доброто тържествува, която ме крепи в моментите на отчаяние, която ме издига когато плача,
и никога няма да ме остави самотна в тъмнината. Надеждата, чиято светлина ще ме води до края и няма да ме изгуби докато съм жива...
Подари ми Щастие - благородството на Боговете. Това щастие, от което очите ми потъмняват и ми се завива свят, което ме кара да искам да го отдам на всеки друг, за да бъде и той по-щастлив. Щастието, от което сълзите напират парещи. Щастието, пърхащо в гърдите ми като птица, което ме кара да подскачам, да искам да прегърна и целуна целия голям свят и което ме изпълва с божествено вдъхновение...
Подари ми Любов - ласката на Боговете. Любовта, която кара сърцето ми да бие до пръсване и коленете ми да омекват... Тази вселенска доброта и обич, най-великата на която съм способна, за да мога да любя и да подарявам себе си безрезервно, да потъвам в забравата на екстаза, да усещам как Земята се върти, да вдъхвам Надежда, да причинявам Щастие и да дарявам Живот...
Върни ми и мечтите от детството - вкусът на смокиново сладко, аромата на окосена трева и импулса да се катеря по дърветата от тогава, когато Вярвах, Обичах и бях Щастлива.
Е, Дядо... До Коледа. Моята приказна Коледа. Ще те чакам до елхата в полунощ. И не забравяй пухкавото мече...
И много шоколад!
С обич,
твоя ВИ
|
Писмо До Дядо Коледа
