Хех...не пропускаш нито едно слабо място...Това в последното ми изречение наистина е абсурд:-) Просто изразът е такъв, а пък аз в този израз "обичам" винаги съм го схващала като "приемам", това и мислех, като пишех. Усещането за нещата, за което ти говориш, не е даденост за никого. То е като връх на планина, която всеки сам трябва да изкачи. Обаче в основата й са мисленето и ЕГО-то- цялата относителност на привидното с всичките й релации, нещата, които реализират относителното съществуване на "малкия" човек. Когато човекът започне да "расте", той осъзнава ограниченията им и се обръща към алтернативни информационни носители, т.е. към у-сета си ...мързи ме да пиша, мисля, че ме разбираш, пардон, у-сещаш (:РР)...Та, има хора, които се раждат и умират в подножието на планината, и са доволни от това. Други достигат до някой склон. Но ако човек не се опита да си обясни привидностите и да разбере, как ще стигне до идеята, че има нещо отвъд тях?! Там някъде, по този път, има много "мъртви" науки, които "опрашват" мисълта, за да даде тя плод и да узрее за различието. Така че няма смисъл да се заклеймява която и да е от тях. Всеки трябва да изпие своята си чаша, да изкачи своя си връх...