Възможно ли е всъщност съществуването на свръхсъзнание? И ако да, то това добре ли е? Това не означава ли, че си постигнал някакво определено ниво на познание, и не ти е нужно повече? Защото, когато човек желае да постигне "свръхсъзнание", то той се учи, напредва към целта. Но всяко научено нещо не е ли един вид "разделяне" с част от подсъзнанието? За да възприемеш нещо, то трябва ти да си съгласен с него, трябва да си носил това познание в себе си, но просто да не си го съзнавал. Щом твърдиш, че си постигнал свръхсъзнание, не значи ли, че си достигнал донякъде, и вече не ти трябва да отиваш по-нагоре? И не смяташ ли, че няма точен критерий за "максимум" - ти сам го определяш? Някои хора за цел живот достигат до извода, че е добре да се живее, за да се печелят пари. Други - заради удоволствието от секса /примерно/. Ти си решил да се учиш, търсейки цялата истина. Това все пак е просто една гледна точка. Може да е най-добра от всички други, но защо си решил, че е най-добрата? И относно това, че умееш "да си избираш програми" - щом избираш, явно хващаш всичките. Явно смяташ, че си достигнал върха на пирамидата, т.е. няма повече какво да искаш. Но това са все пак твоите програми. Ти си решил, че са всичките. Как можеш да кажеш на друг дали хваща всчки програми, и какво може да хваща въобще? Някои може да смятат, че това, което имат (2-3 програми), пак е всичко. Ти разбираш, че не са прави, но според теб самия. Не е ли възможно и ти, точно сега, да си на тяхното място, и някой да вижда, че има още "много път" пред тебе? И ако е така, какво от това? И какво от това дори и да ти каже? Ти можеш да накараш някой да се почувства неудовлетворен, но мислиш ли, че заради това, че ти имаш повече програми и той/тя трябва да се стреми към това? Да не би знанието да се изразява в това да се опитваш да приличаш на някой, или да се опитваш постоянно да го настигаш? Ти твърдиш, че избираш своите програми. Означава ли това, че си постигнал абсолютно познание? Или си постигнал нещо, от което си доволен, а това означава, че няма стремеж към нещо повече? А това е била основната ти цел - изведнъж я изоставяш. Възможно ли е някога човек да достигне да цялата истина, и ако да, то не е ли пагубен факта, че самият той преценява, че е успял?