МУЛЕ, не разбирам защо се учудваш, та ти сам си създал "мъртва" тема с епитафия отгоре на това. Ако психологията е мъртва и безполезна наука, защо да се изучава?!!! Ако ще се изучава, а ти казваш "ТРЯБВА", защо да се забрави?! Самият процес на изучаване на "нещо" е процес на интензивна мозъчна и сетивна дейност, абсолютно е невъзможно да се "забрави". Дори ако съзнанието не си спомня конкретната методика, ако паметта отказва да "подаде" формалните формулировки на търсената информация, подсъзнанието носи отпечатъка на този процес. И това е много по-силно и по-важно в личностен аспект. Защото осъзнаваното и знайното са продукт на мисловната дейност, а в подсъзнанието мисловното и сетивното са неотделими. Поради което то е много по-близо до търсения "АЗ" на личността...и поради което е обект именно на сериозен интерес от страна на психологията, психиатрията и ... кой ли още не... сещам се за Религията... "Ти разчиташ на реката за вода, но ако не отидеш при нея, ако не се наведеш, ако не се напиеш, какво те ползува тази река?" Ти разчиташ на религията да те помири със себе си, но ако не се вслушаш в нея, ако не успееш да проникнеш зад самата Религия като догма, ако не отпиеш от мъдростта, какво те ползва Духовността на тази Религия?! ("Ти"- не си ти, МУЛЕ:-)) "Психологията е патерица."- И Религията е патерица. Но патериците не са само за сакатите. Те са и за несигурните, търсещите, колебаещите се... Психологията се опитва да "вмести" човека в неговата "краткосрочна" програма- да го помири с необходимостта да си намери място в един манипулативен и временен свят, да го приеме, да го научи да "обича това, което има, като не може да има това, което иска" :-)