Ето и моето мнение:
1/Това,че трима "специалисти"са поставили една и съща диагноза не е гаранция за нищо.Доста от обикновените лекари не стават/без да искам да обидя никой/,камо ли тези,които се занимават с психология и психиатрия- всички знаем много добре колко изоставаме в развитието си от европейските страни,например.+ това имах учителка,на която й беше сложена диагноза "рак" от много светила и впоследствие й извадиха окото, а то какво се оказа: възпален нерв.
2/В тази държава на всички може да ни се сложи диагноза "шизофрения", защтото вече не се издържа и ни се въртят какви ли не мисли в главата.
3/Помислете си добре дали така наречените "симптоми" не се появяват по-усилено след поставянето на диагнозата т.е. говоря за самонавиване и "самосбъдваща се прогноза".Мисля,че сме чували за доста случаи за хора, на които са поставени тежки диагнози като рак и впоследствие те умират,а при аутопсия се оказва, че са били физически здрави. Също така не са малко и случаите, в които се получава обратното: хора с тежки диагнози оздравяват напълно, поради силна вяра или воля и т.н.
4/Имаше едно мнение /само че в момента не се сещам чие беше/ за това, колко вредно е супер вглеждането и анализирането на собствената личност. Напълно съм съгласна. Сега завършвам психология и минах точно през един такъв кофти период, в който си приписвах всичко ново,което научавах - повярвайте, това е абсолютна грешка.
И накрая един съвет: Хора, бъдете себе си, повярвайте си малко повече и се радвайте на живота!