Преди 2 години бях вкъщи, бях си легнал, но в главата ми се въртяха мисли, негативни образи, сякаш ходех по хората и всичко което си мислех го чуваха, сякаш водехме диалог аз мислейки те говорейки. Тези мисли си правеха каквото си искат с мен все едно ме управляваха, въртяха ме както си искат в леглото. След този пристъп отидох при психиатър, после ме пратиха при друг за консултация. Искаха да ме вкарат в психодиспансера, но аз отказах. Диагнозата беше параноидна форма на шизофрения. Исписаха ми лекараства, взимам ги редовно. Тръгнах и по врачки, знахари, защото неможех да повярвам, че имам психичен проблем, народните лечители също. Лечителите казваха, че неможе да е шизофрения, но не ми казаха какво е.С течение на лечението негативните образи изчезнаха, чувствам се по-ведър, по-бодър и по-позитивен, но мисленето ми, характера, душата, същността ми се промениха, остана ми само съзнанието, което си остана същото.
|