Ако искаш (ама много да искаш) да сготвиш вкусен грах, можеш да изчетеш много рецепти. После можеш да опиташ да го сготвиш точно както си прочел. Ако не стане вкусен, ти можеш да направиш предположения защо така се е получило, и да опиташ пак. Всеки път можеш да правиш предположения защо и какво не е станало както трябва и следващия път да се опиташ да го поправиш. Можеш да направиш така много опити. И така в резултат от тези опити, ще се получат няколко пъти, в които ще си кажеш "Ей, улучих. Грахът наистина е вкусен този път". Разбира се и да успееш веднъж, другия път може да се провалиш. Но опитвайки отново и отново ще научаваш все повече по въпроса какво прави грахът вкусен.

А цялото описание дотук е пример за това на какво викам аз интерес. Интересът не е тривиален, а сложен. Примерът е конкретен, но чрез подходяща аналогия можем да го разпространим във всяка област на занатие. Никакъв хаос няма в таланта. Всеки, който иска да сготви вкусен грах, преди да има умения за това започва от една и съща изходна точка. Колко вкусен грах ще се научи някой да готви изцяло се определя от това, колко много се е стремял към това, демек колко му е било интересно.

Естествено не става въпрос за спорт - в спорта освен интереса с голяма сила участват и генетичните заложби.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni