Всъщност не акцентирах върху това в мисълта на Айнщайн. Даже мисля, че и той не е говорил за това. Всъщност аз поставям под съмнение самата ценност на благополучието. Разбираш ли, аз казвам, че не е кой знае колко важно да си щастлив, и не бива това да е опеделящо за стремежа на едно истински разумно същество. Човекът е все още твърде близо до животното. Хрумва ли ти въпроса "Но като не се стреми към щастие, към какво тогава да се стреми човек?"? Ако ти хрумва, значи наистина не си разбрала това, което искам да кажа. Не че това е нещо лошо. Ако ти е интересно, попитай ме и ще се опитам да обясня по-подробно.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni