"Да се върнем на лицемерието. Лицемерието може да се разглежда и като дефиниция на човешкият ни прогрес.
През цялата ни история, човешката корист не само е станала пословична даденост. Тя е перпетум мобилето с което дълбаем надолу упорито."

Имаш си пълната свобода да мислиш за лицемерието като такова. Но аз го мисля като пречка за осъществяване на пълния потенциал на всяка отделна личност. Освен това както посочих то е свързано с нуждите. Ако нуждите отпаднат отпада и лицемерието. А аз смятам че това ще се случи. Значи в крайна сметка лицемерието е временно явление.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni