"В първия случай е ясно..във втория - прекъсва се връзката с дома, с корените, човек се чувства "бездомен" на всяко ново място...Дори и да се устрои някъде, дом да създаде, къща, семейство, деца..Винаги в спомените и сънищата си се връща "в бащината къща"..
Истината е някъде по средата..Хем да си независим, хем да се грижиш..
Възможно е.. "

Емоционален човек си. По-кротко. От полза ще ти бъде.
Предполагам разсъждаваш така, поставяйки се на мястото на "бездомния". В същност не е точно така. Спомням си, хора са ми казвали, носталгията ще те следва през целият ти живот. Ама нищо подобно. Един път не съм почувствал носталгия. Ще ти кажа защо става така, че едни хора носталгията да ги мъчи, докато други не се сещат за нея. Всичко зависи от това дали си успял да се внедриш в новият си живот. Ако не си, все си мислиш за доброто старо време, когато ти е било по-хубаво. Това е което те мъчи. При мен беше точно обратното. Бях много зает, харесвах работата си, изпитвах страхотно задоволство от това, че бях считан за равен в чуждата държава и напредвах по-бързо от там родените американци. Носталгия ли? Аз сега по изпитвам носталгия по тези хубави времена в Америка, отколкото тогава, за времето ми преживяно в България.
За да не мислиш, че съм някакъв кретен забравил семейството си, ще ти кажа, че три години след мен дойде сестра ми. Майка ни я вкараха в затвора за две години и половина и не можахме да я изкараме дори и с помощта на швейцарският червен кръст. Затова пък, в денят в който я пуснаха от затвора успяхме да уредим да дойде при нас. Майка почина миналата година на 89 годишна възраст, в Хюстън, където е сестра ми. Още като дойде, купихме й нова къща, залепена за мойта (дуплекс). В същност аз дадох къщата в която живеех до тогава, под наем и купих дуплекса. Сестра ми даде половината от парите за майкината къща. Най-после тази жена, трепала се цял живот, се почувства човек. Не пожела да се върне в България, но идва два пъти само за да гласува. Сестра ми също не желае да се върне. Но и заради майка ми не можа да се омъжи. Никой не искаше да се обвърже с жена, чието свободно време отиваше да гледа и прави компания на майка си. Майка ми си почина като отшелник, защото никакви материални блага не можеха да компенсират душевната пустота на която беше обречена.
Имахме късмет, че майка се оказа телесно здрава. Ако беше болнава, щеше да ни остави разорени всякак.
Сега гледам жена ми. Погълната е от грижи за нейната си майка. Грижи които далеч надхвърлят необходимостта. Такива грижи, които за старите са винаги недостатъчни, ги правят зависими. Намаляват тяхната способност да се справят сами. След време, не можеш да намалиш грижите и да искаш. До толкова са станали зависими. Големи емоции са през цялто време а този живот с емоции не се оправя. Трябва и здрав разум.

За американците, че били без корен. Вярно е, но това не им пречи да създават семейства, да работят пълноценно и да се чувстват хора. Възрастните си поемат своята отговорност, както на млади години и уреждат старините си по свой вкус, без да се надяват на помощ, която не може да дойде. Младите са прекалено заети със собствените си семейства и работа.

Спомням си командировка в Саудитска Арабия. Рафинериите преди тридесетина години се охраняваха от бедуини, за разлика от сега - добре обучена и униформена полиция. Та, спрях се на приказка с един бедуин от охраната. Клатеше глава и казваше "Вие американците ще завладеете света. Вие сте хора без корени. Ето, ти, какво правиш тук, на хиляди километри от родното си място (мислеше ме за роден американец). Вие сте там където са парите, не зависимо в коя част на света. Ние не можем да се отделим от семействата си. Ние сме вързани и евентуално ще станем жертва на хора като вас". Та, помисли върху думите на този бедуин и неговите хора, преживяли най-суровите условия на тази планета. Той вижда в бъдещето и това е което вижда.