Не. Не разказвай нищо, за което все още те боли, защото всяко мнение ще го приемаш като злоба, отрицание, негативизъм
Да, има го това при мен, признавам, но и друго има. Последната ми тема например беше самокритична, самоиронична и идеше да подскаже и разкаже как всички тези неща,свързани с моята ревност, аз ги разбирам, но не мога да ги превъзмогна. Нямах никаква нужда нито от обидите и сарказма на Лиса, нито от приказките на Холи как съм седяла на пейка. Имах нужда някои да разкаже как например е преживял неговите епизоди на гняв от ревност и пр, някои да покаже разбиране . Е, имаше и такива опити,но те се изродиха отново в някакъв сарказъм към мен, понеже аз не им повярвах и не им отговорих, и си е мое право да не отговарям на постове,които са злобни и агресивни.
Разбирам и че въобще нямам право на ревност към моя бивш съпруг, но я изпитвам тази ревност и това е. Знам,че е пълен абсурд, но ядът ми към моя бивш и неговата любовница и страданието ми се соматизираха. Няколко пъти ми прилошаваше, когато ги виждах, после дълго повръщах и ме болеше глава нечовешки.
Някои от вас съвсем не умеят да четат, да вникват, също не могат и да съчувстват и да са съпричастни,не умеят да съпреживяват, или нямат достатъчно речников запас,за да го изразят. Но то не е до речник, а до човещина.
Ти си се опитвала често, по човешки да ми отговаряш, за което ти благодаря.
Но и с теб някак си се разминаваме и не се разбираме.
Време е да си отида от този клуб и да не губя времето,моето и вашето, което може да се използва за много и градивни неща.
|