То се предполага, а и предвид коментара на Лъчезара, явно иде реч за религиозния конктекст на прошката. Сега чак до сърца и благодарности не е нужно да се стига, че знае ли се какъв съм безсърдечен и неблагодарен гявол, но все пак според мен е редно да се обърнеш към свещеника от църквата, която посещаваш, някое друго духовно лице или поне другарчета по вяра.

Но така и така е станало дума, от моята си нерелигиозна камбанария проблема, който обикновенно изпитват хората с прошката е, че я възприемат, като задължение, тъй като така им проповядва църквата. А, когато прощаваш по задължение, то тази прошка се превръща в лицемерие и един пазарлък с Бог, човек започва да се чувства така, сякаш се опитва да подкупи Бог. В крайна сметка се оказва, че красотата на прошката, така както сме я чели и ни е преподавана, някак си изчезва, ние прощаваме, но тази наша прошка е грозна и глупава.

Аз не знам как да вярвам по задължение - това за мен е пресметливост, а не вяра. Не знам как да обичам по задължение - това е проституция. Не знам как да мразя по задължение - това е сервилност. Не знам как да прощавам по задължение - това е корупция. Да вярваш, да обичаш, да мразиш, да прощаваш, за мен са естествено присъщи свойства на човешката природа и се проявяват, когато са налице необходимите условия за това. Когато тези условия ги няма, тогава ние създаваме нещо изкуствено и неистинско, а фалшивото никога не е задоволително, то няма съдържание, просто един мираж, един сапунен мехур.

Имал съм доста такива случаи, при които някой ми се извинява, а аз отвръщам, че му приемам извиненията, но само от куртоазия, а като ме пита защо, отговарям, защото виждам, че същата тази грешка, заради която ми се извинява, ще я повтори отново - и наистина я повтаря. А при противоположния случай, когато тръгне да ми се извинява, просто махам с ръка "няма за какво, всичко е наред" - простил съм още преди да ми се извини.

Същевременно, когато аз съм провинилия се - извинявам се, но без да искам и да очаквам прошка, тъй като не ми е нужна, каквото съм осъзнал аз съм го осъзнал, а извинението е, че за това мое осъзнаване, другия е изпатил.

Но разбира се, моята е лесна - аз нямам задължения ни към църква, ни към Бог. А какво да правите вярващите не знам, за това рекох, че е най- добре да питаш свещениците, те знаят всичко. За мен е странно да дават примери на вярващите с Христос, как той прощавал на собствените си мъчители, защото това е мошенгия - и аз да съм безсмъртен, като Исус, да мога да ставам от гроба и да съживявам мъртъвци, естествено, че ще им простя: та те са наивни и заблудени душици, които си мислят, че могат да ме убият ..... даже ще ми е смешно и весело, не знам защо Христос го изобразяват така посърнал, би трябвало да се забавлява на всичко това.