Попитах Ви защо подтискаме симптомите с медикаменти, ако симтомите на болестта, са нещо полезно, в което трябва да се вслушаме. Но това е по-скоро риторичен въпрос и всеки сам за себе си трябва да решава дали да пие лекарства . Аз лично бих избрала лекарствена терапия само в случаи, когато има опастност за живота.
При всички други случаи бих се вслушала в болестните симтоми и бих благодарила на болестта, че е дошла. Не защото ми се удава да лежа и да мързелувам, а защото болестта ми казва важни за мен неща- какво трябва да променя в живота си, за да го направя малко по-добър. това обикновено са малки крачки напред, не генерални промени.
Не разбирам голяма част от терминологията ви, но разбирам общия смисъл на това,което казвате. Дори да не разбирам всичко, все си извличам от думите ви това,което ми е нужно на момента. Ето сега-трябва да отида да едно интервю за работа. Ми само като се сетя, се изприщвам, ръцете ми треперят, пулсът ми се учестява, изпотявам се. Ми реших, че няма да отида.
Последните три-четири седмици имам остра вирусна инфекция. Не я лекувах с никакви лекарства. Само чай,мед и лимон, килограми лимони. Гадно ми беше, да не кажа кошмарно, треска, температура, кашлица, болка в главата и синусите. Стоически изтърпях всички болки без никакви лекарства.
По същия начин изтърпявам не само симтомите на телесните болести, но и всякакви уствени, душевни и духовни терзания. Всяко терзание, всяко страдание е дошло с някаква цел. Трябва да разберем какво е, защо е.
Ако знаете колко добре съм от днес. Ако не беше болестта, как щях да разбера ,че животът всъщност е хубав, когато си здрав.
Може да няма общо с темата, но ми дойде отвътре да го напиша.