Няма как сложни неща - на прост език.
Пример: психичните особености на така наречената "ригидна" (втвърдена) характерова структура: недоверчивост, дистанцираност, стремеж към контрол, желание да направи всичко сам, и страх да се отпусне - равностоен на страха от смъртта. Типа военен, който винаги основава изборите си не на желания и чувства, а на определени правила. Типа "Така трябва!".

Как се поддържа от тялото тази структура? То се втвърдява, става спастично и негъкаво, поддържа силен мускулен "тонус" - винаги готов и винаги изправен! Какво е посланието към подкоровите участъци от такова позициониране на мускулатурата спрямо света? Внимание, опасност! И се задейства като отговор системата за опасност - "Бий се или бягай!". Първо се отделя адреналин, той стимулира симпатикусовия дял на вегетативната нервна система, тя задейства органиката - черният дроб отделя повече глюкоза, учестеното дишане вкарва повече кислород, следва повече изгаряне на глюкозата и като резултат имаме свръхотделяне на енергия, която да обезпечи биткатата или бягството.

Само дето нито се биеш, нито бягаш. Имаме свръхенергийно претоварване на организма, което се превръща в тревожност, тя пък стимулира отделянето на кортизол и още повече адреналин, те пък още повече засилват невъзможността да се отпуснеш и втвърдяването - ето ти го стреса. И правиш паник атака, за да се разтовариш. Т.е. разтоварваш, но през симптома - през паник атаката.

И как да върнем нещата? Няма как, ако не разблокираме първо участващите мускулни групи. Не стане ли, тревожността и напрежението ще останат и ще провокира друга паник атака, после хипохондрия, накрая натрапливост или фобия. Не става, като си кажеш, ще се отпусна и ще релаксирам.

Има два вида дървета - гъвкави, които се огъват при силен вятър. И твърди и изправени. Те директно се чупят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите