Господи,
прости им те не знаят какво правят.
Аз като потомствена атеистка, не съм сигурна дали разбирам тази фраза. Защото бих простила всичко на всеки, който от невежество и липса на опит прави нещо лошо. Но в случая с баща ми той прави това за да има власт над мен.
Виждам какво прави.
Той: аз съм вождът на племето и ако ме слушате ще ви изведа към светли пъднини и щастие. А какво е за него щастието- просперитет в обществото, кариера и пари.
От тук пътищата ни се разделиха. Аз бях тихото саможиво дете, което обичаше да се осамотява и да чете. Не съм дъщерята,която той иска да има-напориста, пробивна.
После: ще те пратя да учиш в София, ако ме слушаш. Но не ме прати въпреки че го слушах. Защото изведнъж реши, че не трябва да следвам, за да не си пресилвам уж зрението. Всъщност- не вярваше в силите ми и не искаше да инвестира в мен пари. Парите са си негови, да си ги харчи както иска, не ме интересува. Всъщност какво не мога да му простя в детството. Това, че той направо ми нарежда какво да правя, заповядва ми. Не ми предоставя право на избор между да речем няколкото избора които съм имала. Аз все още не мога да решавам сама, защото се страхувам от неговото самосбъдващо се пророчество.
В редките случаи,когато съм направила нещо на своя воля и съм успяла, той просто не забелязва моя успех, не го оценява, за него е нищо.
Или ако не успея: Аз нали ти казах да не го правиш, нали ти казах че нищо няма успееш. Ето виждаш ли излязох пак прав.
Как си мечтая да имам духовен баща, някой мъдър човек, някой който да ме разбира, някой който да ме успокоява, да ме подкрепя.
Редактирано от vida1929 на 09.04.21 11:02.
|