Имам предвид, че бог си има любимци. На едни изсипва с чувала, на други не дава нищо.
А защо си мислиш, че е хубаво да се подцениш? Тогава не вярваш, че можеш, дори и да не е така. И пред всички се държиш, все едно не можеш, и те също го вярват. И не постигаш нищо. Влачиш се в краката им и те те газят и мачкат както си искат.
Никога не съм се надценявала. Просто отидох неподготвена миналата година. Но това не значи, че не мога или не ми стига акъла. Ако бях седнала да уча здраво и ако си ВЯРВАХ, и ако не бях под силен стрес, от който блокирах тотално - можеше и да успея. 1000+ човека са успели да влязат там - нима всичките са гении?
Точно на мен да ми казваш, че се надценявам, дето цял живот се смятам за л**но и боклук - моля ти се. Ако това е надценяване, не знам тогава реално какво съм. Кажи нещо по-ниско от л**но, че не се сещам. Не знам за какво трябва да се мисля, за амеба? Грозна съм, дебела, тъпа, глупава, смотана и неуспяла, и злобна и завистлива. Това достатъчно ли е? Вече гледам реалистично на нещата.

Редактирано от blue jewel на 06.04.21 19:15.