Това да подценяваш себе си, да се самонаказваш, да се самонараняваш като се обиждаш и пр, е автоагресия . Това е една много силна емоция, която разкъсва съзнанието на части. И ни разболява-депресии, шизофрении, телесни болести ...
Да съберем частите е много трудно. То прилича на препрограмиране. Трябва да тръгнем от най-ранното детство. Трудното е, че от него нямаме съзнателни спомени. Но от по-късните етапи може би ще си спомним....родител, който ни обижда, подценява или просто ни неглижира, не ни обича, не ни дава човешка топлина. Може да е свръхамбициозен родител. Може да е родител, който не ни насърчава, не вижда нашите качества , а вижда само недостатъците ни и ни критикува и критикува, докато ние загубим вяра в себе си и станем подтиснати мрачни същества. Има различни случаи на препрограмиране . Общото в тях е, че първата крачка към самопрограмирането ни е да заобичаме себе си-като си съчувстваме , като почувстваме съпричастност към собствената си история. Тази история трябва да пренапишем наново, както много пъти казва Виталия
Странно е как майките учат децата си на съпричастност към бедните, болните, животните, а никога не учат на съпричастност към себе си.
Човек е с ограничени способности и най-голямото му прозрение го кара да страда по непостигнатото.Редактирано от vida1929 на 06.04.21 16:39.
|