Re: Мислим си. / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Имах предвид как едно прекрасно човешко умение бива оплюто зад гърба на човекът, който го притежава, тъй като плюещият е като пословичната лисица, която неможейки да стигне гроздето, заключава, че то трябва да е кисело. С други думи – когато не можеш да стигнеш гроздето, поне не приемай, че е кисело. Може да е кисело, а може и да не е – но е по-вероятно да е сладко, тъй като в противен случай лисицата нямаше да иска да го стигне.

Още, ако въпросният "пич" действително смята, че показаната в гореспоменатите филмчета постъпка е "кучкарска глупост", тогава да се регне в ютюб и да остави коментар под клипчето, че каквото е показано, е "кучкарска глупост" – нека напише "Mr DDRPROGSD1, what is being shown in this clip is doggish stupidity"... И после може да се научи от опит.

Това е единият вариант. По-добрата алтернатива би била да се довери на каквото казвам, че постъпката под въпрос – съживяването на практически (но не все още фактически) мъртво новородено немско овчарско кученце (и неговото отглеждане до напълно зряла кучка, ако не се лъжа; доколкото си спомням, е женска – при всички случаи в момента е зряло куче и върши отлична работа) в американски развъдник за полицейски кучета – е достойна за уважение и страхопочитание, но ако толкова много му стиска (както е изразът на български), тогава нека провери истинността на своята хипотеза (че това съживяване е "кучкарска глупост"); дори още по-добре – нека провери истинността на тази своя хипотеза в реалния свят, тоест да отиде лично до развъдника, за да каже на този човек, че каквото е направил с това щастливо да бъде в неговите ръце (буквално, но също така и образно казано) кученце, е "doggish stupidity".

Дали това би било добра идея е нещо, което авторът на тази безумна хипотеза би могъл да реши и отсъди за себе си.

Аз вече казах какво мисля за това съживяване – че е достойно за уважение и страхопочитание деяние. В реалния живот бих казал същото – защото го мисля, вярвам в него и характерът ми не може да позволи каквато и да е друга мисъл (то е неприемливо да се мисли по такъв начин за такива дела) – но ако той действително мисли така относно този забележителен (в положителен смисъл) подвиг, тогава нека изрази тази недостойна мисъл своя там, в секцията за коментари под филмчето, което го илюстрира. На мен лично ми е дошло до гуша от варварския, нецивилизован и нечовешки (inhumane) начин на мислене, който битува в тази страна. Който не му харесва да е цивилизован човек, да гори завинаги в казана с врящ катран – или просто да се извини и да каже "извинявам се за това, което казах". Не че извинението го прави ОК – така или иначе чинията остава счупена – но поне би показал, че съзнава неговата или нейна грешка.

А на всеки, който би казал "Е*и този чаршаф, аз не мога да чета толкова дълго!" – ами да се научи.