|
Тема |
Re: Мислим си. [re: Zirzi] |
|
Автор |
Luchezara (свободна птица) |
|
Публикувано | 21.09.20 20:57 |
|
|
Може би трябва да направиш оценка на тези спомени, хора ... и тогава често те повече не се появяват.
И на мен ми се случва понякога. Тормози ме факта, че съм срещнала някои лоши хора, за които може би не съм била подготвена. Ей, така изплуват от миналото, заедно с чувствата, които са предизвикали. И ми се иска да не ги бях срещала. Започвам да си мисля, колко много хора бих искала да не бях срещала, че те не са част от моя свят. И чувствата, които се появяват със спомените, тормозят.
Дори го бях споделила тук. И Лиса ми каза нещо от сорта: "всеки има такива спомени, това е опит".
Тогава аз оцених реално тези хора и ситуации, разбрах, защо са се случили и че не ги искам и сега не мога да си ги спомня. Но днес пък ми се появиха кофти спомени от един учител в техникума, после от друг - и ми се върти в главата: "защо трябваше да постъпят така"?
Знаеш ли, имам предположение, че от определена възраст нататък или когато човек живее спокойно - мозъкът му започва да преподрежда информацията и изплуват разни спомени, с които може би мозъкът не знае, какво да прави. Някакви неоценени, неразбрани травми. Даваш им оценка разбираш ги, мозъкът ги поставя на опреденото място и повече не се сеща за тях.
-----------------------------------------
А иначе медитацията е много полезно занимание.
|
| |
|
|
|