Да, знам, аз много чета, а пък и баба ми е разказвала. В нашия род много се говори и се помни. Трябва да помним, трябва да имаме родова памет. Имаме албум, в който пра-пра-пра дядо с другите войници, с пушките, кои пешаци, кои на коне, заминават на фронта. Стари пожълтели снимки, от които ме втриса само от мисълта за война.
Ако знаем, че това което сега ни се случва, предишните поколения са го преживявали много пъти в различни форми, може би ще сме по-силни. Но човек така е устроен, че ЗАБРАВЯ.
В "Крадецът на праскови " например любовната история се развива на фона на войната и на коремния тиф. Скоро пак го препрочетох.
Аз използвах това време и изчетох всичките романи за пандемии, епидемии, вируси, холери, чуми и войни. Като започнах от Дневник на една чумава година на Даниел Дефо, после Чумата на Албер Камю,
Любов по време на холера-Габриел Гарсия Маркес,
Цветният воал-Съмърсет Моъм,всички военни романи на Е.М. Ремарк и романите му за туберкулози и умирачки. На моменти четях по-два три романа успоредно. Мислех,че така ще укрепна психически, ще свикна и ще приема мисълта за смъртта като нещо неизбежно и нормално, то напротив-съвсем психясах.

Сега търся на Е.А. По- разказа Черната Чума.

Редактирано от vida1929 на 17.06.20 15:26.