всички философии са дъвка на ума и който не става за нищо, практически, става философ. И пак не е осъждане, това си е техен избор.
Отново правиш оценка, тоест осъждаш.
Аз като професионален философ няма да го приема лично, защото ми е ясно колко говориш наизуст и как тотално не си наясно с това що е философия и как се философства. Доста по-различно е от начина, по който го правят агентите на недвижими имоти. Конкретно философията на съзнанието е толкова интердисциплинарна област, колкото ти е трудно да си представиш. Не очаквам това от теб.
Що се отнася до "виждането". Начините са три:
1. Виждане с очите/сетивата - това се изразява в склонността да се правят автоматични предположения и заключения за нещата. На практика е невиждане.
2. Виждане чрез разума/разсъждения - тук опасността е от отхвърляне на нещата, които даденият ум не може да разбере, поради ограничеността на собствените му разбирания.
3. Виждане чрез "сърцето" - това е осъзнаването, че собствените ти мисли, чувства и емоции, които чувстваш като истински, не винаги са такива. Човекът на това ниво е управляван от стремежа да разбере истината - като е наясно, че тя зависи от контекста на различните ситуации, обстоятелства, свързани с тях и индивидуалният опит.
Тук се ражда философското мислене - тук няма "сдъфкана" информация. В областта на припокриването между емоционалният и рационалният ум се ражда мъдрият ум (философия - любов към мъдростта). Що е мъдрост е толкоз обиширна тема, че е абсолютно ненужно да я започвам в момента. Но хайде да рамкирам - мъдростта е любовта, безграничната доброта, внимателността, откритостта, самообладанието, постоянният стремеж към развитие, състраданието.
Та, животът може да се наблюдава/вижда и по трите начина. Аз избирам третия - по цялостен ми е, по-пълен, по-богат. И картината е доста по-пълна, умееш да различаваш качеството и естеството на информацията, да мислиш критично, да изследваш отворено различни перспективи.
(Твоите пазители явно са видели, че ти не се справяш мъдро с информацията, която достига до теб, не успяваш да я анализираш и тя все повече те обърква - когнитивно си устроена другояче - затова са те спрели).
Нищо неразбираемо не си написала. Нищо неочаквано.
Почти всички философии, мъдреци и там говорители..насочват вниманието навътре към човека, да гледа да се анализира, да се "опознава". Те изключват външният свят, а точно той, светът, и свързаността е в основата на всичко.
Пак пишеш наузист. Никой не изключва външния свят - това явно си е твое умозаключение поради неправилно отсяване и тълкуване на информация. Напротив, много отиват много по-далеч. Обясняват външния свят до степен невидима и с микроскоп - направили са го още древните, съвременната наука доказва твърденията им.
А дали е цвете, или звезда - всички сме направени от едни и същи елементарни частици. Свързаността изразява това - казано възможно най-простичко. Аз/ти/той/тя/то/те - всички сме прах от отдавна изгаснала звезда - и това не е метафора.
Спирам, защото е безумие да ги пиша тези неща, не интересуват никой друг...а пък и няма как да бъда разбрана, точно по начина, който аз пиша и приемам света
Ако си ме прочела внимателно по-нагоре, дали ти става ясно колко за "уникално" възприемаща действителността се имаш? А всъщност не си. Това, което си написала, начинът, по който го мислиш е присъщ за болшинството хора. Само дето те не отричат чуждите постижения и не смятат, че са единствените, които го мислят.
Но молба..хайде стига с това съдене, обясняване..учене и т.н., аз съм човек, жена на Земята..това е...като всички останали. Съвършенствата не са за мен...
Какво да ти кажа - за нас - философите - смисълът на живота се състои в постоянното усъвършенстване - разбирай разширяване на съзнанието/ разбирането и познанието ни за реалността. Ние сме любопитни, обичаме хората, цветята, морето, планините, дъждът, снегът, изгревите, залезите - "гребем" с пълни шепи от даровете на живота - е стараем се да не предизвикаме екологична катастрофа все пак - чувстваме свързаността и затова "ние" надделява над "Аз".
Всичко добро.
|