Не точно изолацията, а страхът и ограничаване на свободата нанасят поражения на психиката. Страх и паника са свързани, едното може да причини другото.
Някои от моите познати бяха с тежът или нетолкова тежък психотичен шок. Една приятелка, когато излезе от къщи след двата месеца изолация имаше халюцинации, чуваше викове, вървеше като в паници. Хората бяха не просто ошашавени и това им личеше в погледите, тревожни, с разширени зеници, а тялото сковано,ръцете -треперещи. После като ни пуснаха, приличахме на изтървани прасета , маските- дзурли, спънати коне , хора- животни,наплашени, сякаш отиват на заколение. Мисля, че не може да не ни останат травматични спомени, дори да не го осъзнаваме. Затова трябва да говорим за това много, за да преработим преживяванията.
Не говоря за разболели се или за хора с близки,които са се разболели- такива просто не познавам, а за здрави хора . Да не казвам голяма дума, но да те плашат със смърт е по-страшно от самата смърт, и това не е само мое мнение.
Редактирано от vida1929 на 16.06.20 20:06.
|