забелязвам, че твоето мислене става от ден на ден все по-опростенческо, в смисъл на просташко, и еднообразно, като при хората, коит няма какво ново и свое да кажат вече и се занимават само със сплетни и интриги. И друго забелязвам. Ако се доближиш до някого и демонстрираш някаква симпатия, емпатия, разбиране на проблемите, темите, постовете му, то е само за да можеш в един следващ момент да му забиеш шут в гъза и да се изпъчиш с гордост- ''как се чува думата ти'', което пък говори, че не си качествен човек и другите рано или късно го разбират.

а аз забелязвам, колко бързо се учиш
и как всичко, което ти е присъщо и е казвано на самата теб, се обръщаш и говориш на другите
нещата, в които са те обвинявали, използваш за да обвиняваш другите в тях, а си мислиш колко си чистичка

та... за разказа ти
понеже липари е пропуснала причина, поради която аз не дадох мнение
като чета произведенията ти някакво чувство на угнетеност ме наляга
как ти ги ражда главата тези сюжети не зная,
но подобно чувство имах като четох 1 книга за масови убийства на деца
беше от известен автор, подариха ми я и я прочетох
това е една от най-трудно четените книги в живота ми
хем в 1 момент я оставях, хем се връщах да довърша историята
много тягостно чувство
и после - нито да дадеш книгата на друг да прочете, нито да си я оставиш в библиотеката, нито да я дариш на читалището, нито да я метнеш в коша /заради възпитанието си в уважение на писаното слово/

не ми допадна
да не говоря пък начина, по който натрапваш това, че не те разбираме
ми пиши така, че да те разберем
зная, че сега ще обясниш колко сме простовати
но реално сме много различни хората, които сме тук
но историята е като пълна измишльотина, абсолютно нереални диалози, някаква селяния и старовремско като изказ, като се и добави помпозното, че героините са с група на съюза на писателите, все пак човек очаква повече