|
Тема |
Re: Наши разкази от морето. [re: aiumi] |
|
Автор |
vida1929 () |
|
Публикувано | 30.06.19 12:23 |
|
|
Никакъв тон не държа, струва ми се ,че ти първа започна с критичния тон напълно неуместно. Иначе нямаш грешка в твоето възприятие, въображание или където и да е.
Просто няма как да знаеш следното:
Отгледах три приемни деца, тя пък 20 години издържа болен безработен мъж.
В един момент когато ни е адски напечено положението и на двете, нервите ни не издържат и тя ми казва, че аз съм направила грешка като съм взела за отглеждане децата, а аз пък й казвам, че тя е направила грешка като се е омъжила за мъжа си. Разказът е алегория за нашите две съдби и животи- трудни, непроспериращи, но смислени.
Идеята. Всяка вижда грешката на другата, но не вижда своята голяма грешка. Това е в психиката на абсолютно всеки човек .
Това е идеята на разказа, твърде лично и да, не добре разказано. Съжалявам, че го публикувах.
Не искам да чувам мненията на други- те ще са вероятно същите като твоето. Написала съм заглавие НАШИ разкази, което, считайте е покана и подкана и вие да публикувате ваши неща, не само да критикувате и анализирате несполучливия ми опит за разказ.
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителниРедактирано от vida1929 на 30.06.19 12:30.
|
| |
|
|
|