|
Тема |
Re: Наши разкази от морето. [re: aiumi] |
|
Автор |
vida1929 () |
|
Публикувано | 29.06.19 15:22 |
|
|
Точно това е идейния крайъгълен камък, върху който да седнеш и да се замислиш кое е по-мъдро да я оставиш да се дави или да останеш с нея!?
Има един вид разкази и въобще художествена литература, която се гради точно върху слабостите, недостатъците, тъмните сенки в душата, глупостта ако щеш, наивността и прочие негативни и осъдителни човешки черти, които ненавиждаме ,но всъщност без тях не можем, защото са едната страна на монетата и ни правят цялостни и завършени. Не можем да сме само умни, успешни богати и няма такова художествено произведение, което да пише само за качествата на хората-то просто няма да е интересно.
В тях разказа се върти около това героят да осъзнае нещо много важно от своите слабости и недостатъци, да анализира свое качество или недостатък,кой то не харесва, дори се срамува и се мъчи да скрие, да забута някъде надълбоко, където не се вижда. Разказът ми понеже е с автобиографични елементи има за мен много по-дълбок смисъл, от това което се вижда на повърхността.
Ти си била малко по-по-нравоучителна и размахваща пръст, отколкото те мислех и с малко по малко усещане да виждаш между редовете скрития подсмисъл на женските неща Жалко.
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздрРедактирано от vida1929 на 29.06.19 15:35.
|
| |
|
|
|