занимавал съм се с индийски неща, но всъщност съвсем не съм разбрал както трябва тази култура.. опитвам се да разбера разликите с християнството.. От това идват сигурно част от проблемите ми - мисля за неща, за които всъност не се мисли, разсъждава, с мисли не можеш да разбереш нищо от тези неща, защото хората които са писали тези книги са ги писали като записка на нещо преживяно. Това е една от разликите между науката богопознание и модерната наука, която е на базата на наблюденията на хората върху природата - човешкия разум като най-висшето нещо. Докато в богопознанието - напротив, човешкия разум не е надежден, дори стремежа е човек изобщо да не разчита на своя разум, ако има някой разумен, това е бог, който знае всичко и на който си поиска открива нещо. Проблема е, че има много заблудени и "учители" и последователи. Човек се заблуждава, затова има много книги които са доказано истина и в тях пише за всички заблуди и кой е най-сигурния път. Аз ако го бях следвал сигурно нямаше да съм в това положение. Т.е. първото нещо е човек да знае че е много опасно- човек се заблуждава - мисли едни работи, пък истината е друга и като си измисли философия стига до никъде. За сега съм разбрал, че е задължително да има човек доверие на друг човек с когото заедно да вървят, да нямат тайни, да се разбират и да не изпадат заедно в заблуда - това май е много често срещано. Както и сам можеш да си повярваш - да приемеш някакви мисли че са така, пък то се оказва че си забил (може и отдавна) в грешна посока, приемайки тези мисли за верен път.
Между религиите и ученията от които произлизат има съществени разлики. Аз днес си мислех в какво вярвам - то всъщност какво мислиш не е много ефективно - по скоро кого обичаш. Ако обичаш Исус, към него ще си вървиш.
И хубавото е - че неговото учение не е неговото си учение, а е на неговия Отец. Но тук нещата също са до откровение - да разбереш какво е точно неговото учение. И докато не го разбираш - както съм аз - да гледаш да не объркаш хората. Затова на човек му трябва общуване с човек, който разбира или поне опитен или поне приятел, с който заедно четат и са искрени.

---
а за интернет имам нови мисли - че за мен ако говоря - аз без вреда за себе си не мога да го използвам - дори не знам как да послужа наистина на някого - дори и да ми е гадно - да има за някого истинска полза - не мога да се сетя за такава употреба.
Друго - в интернет има много заблуждаваща информация - каквато може би е и мойта -каквото пиша тук. А с това сериозно човек може да си навреди - какво по-вредно от заблуждението?

Редактирано от petarst на 07.11.16 21:24.