Интересно от къде идва тая конкуренция, ако я има. Слушах един който разказа за изкривените теории за природата - през кривия светоглед на човеци, които се опитват да разберат природата с своя си ум и виждат там една бясна борба за оцеляване, а там има други неща..
Нарочно май не говоря ясно, защото не искам да правя впечатление че много знам - което не е така..
Абе имам си много работа със мене си..
Та конкуренцията се оказва че не е нещо което е основната движеща сила за някаква еволюция. Каква еволюция - в лицето на човека, ако при него работят същите, дори по-свирепи форми на бораба за оцеляване. А в природата има и други неща.. Аз по едно време разсъвдавах така - че всички - и животни и хора в началото са като .. с общо помежду си, няма разлика съществена - просто в разни форми, а после на повечето нещо им става, замъгляват се.. Това ми бяха май мислите - аз всичко съм забравил, много съм забравил, затова не искам много да говоря - така все едно върху спомените слагам една мъгла. А много ми трябва всичко да си спомня и да видя къде съм излъгал нещо себе си..

Засягам интересна тема, за която си има авторитетни източници, както и много заблуди. Аз стигнах до извода, че има много учения, но няма много истини. Това което казват хората за многото истини - е как отделния човек се е отдалечил уникално от едната истина. За това много има писано - общо взето става модерно в българия след 10 ноември, естествено за много хора и преди това - тъй наречената духовност, езотерика.. Аз започнах с това да се занимавам (не особено сполучливо, както е видно) след (и по време на) университета, където учих за източната култура. Постоянно имам усещането, че съм сгафил, защото с доста хора, определили се в разни такива общества се запознах, включително и в последно време а и по време на ученето (около 2004) с хора които към православието се определят. Но за да бъда и аз прав сега се налага да съм напълно независим от всички и да нямам към никого "фалш", т.е. псевдо "любов" без истина. Нещо такова.
Сега мечтая живота ми да се нареди, пък било то и да се осъзная като най-големия глупак или деградирал, излъгал себе си - да го усетя това, да го видя, да си го призная, та дори и на всички да го призная, но да ми олекне.
Общо взето много много трудно някой може да ме разбере, и не очаквам, така съм си го направил.
Последно като си говорих с един и той ми разказа следния виц популярен сред лекарите:
Лекаря отива при пациента и казва имам една добра и една лоша новина, с коя да почна? С добрата! Ще кръстим на ваше име нова болест!
А лошата новина лекарите я знаят - че в повечето случаи това означава, че не могат да излекуват нещо.
Така - от една страна имам такива проблеми, от друга - стремеж да си осъзная истината каквато е за мене и за действителността - като намеря в себе си проблема, да видя лъжите и в околния свят и да си държа на това, което вярвам, което съм открил че е истина, повече в мене да търся грешката, но и да не бягам от всичко, като че не ми пука.
В отношенията си с хората човек може да види себе си - затова трябва да си припомни цялата история - с кой човек как е постъпил и излъгал ли е нещо себе си.. Може би това ще ми помогне ако го разбера за мене.
Затова си мисля че имам много работа с себе си и не само - не съм независим, самостоятелен и това е сериозно предизвикателство..
Защо пиша тука? - защото понякога си мисля че умно звуча, а ако ме видиш напълно ще видиш че съм напълно отчаян и безпомощен през голяма част от времето.