|
Тема |
Едно момче на 23. |
|
Автор |
komori () |
|
Публикувано | 06.05.15 17:49 |
|
|
На всичките ни семейни събирания, празници и тържества неизменно присъства едно момче. На възраст малко над 20 години, той може да мине за приятел на синовете ми.Той винаги сяда далеч от централната трапеза и рядко става център на внимание.
И днес се бяхме събрали, въпреки че нямаме именник, и момчето също беше поканено.
–Кое е това странно момче, което седи до фикуса? - попита баща ми.
– Ами това е....Коцето, не го ли знаеш, просто Коцето.
Коцето има нервни тикове и изражение, твърде детско за неговите 23. Всички замълчават и става тихо, когато Коцето реши да каже нещо. Той има навика да споделя на всеослушание твърде лични неща. С което смущава обстановката, която се опитва да бъде шегаджийска и весела като за празник.
И днес не пропусна да ни изненада .
" Коцето иска да пита нещо, Коцето иска да каже нещо'' -се разнесе от уста на уста и ние замълчахме. Нарочно никой не гледа към него, за да не го смущава . И така, Коцето каза, или по-точно попита:
– Ще умре ли за вас един човек, ако роднините му говорят за него ,че е луд?
Странен въпрос, зададен от още по-странен човек. Така сигурно си помислиха хората, които не го познаваха по-отблизо. Всички станаха от сериозни по-сериозни, после двама-трима му зададоха уточняващи въпроси, но след като отново не стана ясно за какво иде реч, малката компания изгуби търпение и желание да се рови в проблема на Коцето с роднините му, и случаят беше отминат с деликатно мълчание.
Но аз знаех за какво става въпрос.
Знаех,че Коцето има психиатрична диагноза. Родителите му я пазеха в тайна .
Но роднините ...
Следва
|
| |
|
|
|