когато станах да си направя кафе, видях долу между блоковете да щъка Разсилния Петко и да оставя нещо в пощенската ми кутия.



Седях на терасата на хотел България, гледаща към главната улица на града. През две маси от мен седеше обект, или по-точно субект, който трябваше да подслушваме. В ръкава ми беше сложено устройството, от което трябваше да чувам какво си говори субектът с неговия сътрапезник и после да докладвам на Коцето дума по дума. След салата, морски дарове и бифтек по италиански, сладоледа им идваше в повече.За да си почина от яденето, реших да свърша малко работа и набрах Коцето.
- Ало, Коце, устройството не работи, нищо не се чува.Край.
– Може би не се чува, ако например никой нищо не говори.- Не се бях сетила за това.Но то отпадаше като вероятност , защото от сто километра се виждаше,че на онази маса бяха потънали в оживен разговор. За което веднага осведомих Коцето, а той продължи да премисля вероятните причини за бъга на техниката.-А ти инсталира ли микрофона в близост до обекта?-попита той.
–Какъв микрофон? Край.- попитах невинно аз и си представих Коцето как снове невротично из стаята си напред-назад с телефона на ухото си, затиснал го с рамо, както имаше навика да прави.Като в същото време ръцете му бяха заети да пресажда някоя палма драцена или фикус бенджамин в по-голяма саксия.
-Как какъв микрофон!? Ти май нищичко не си разбрала за подслушвателните устройства.Прочете ли листчето,което ти беше мушнал в пощата Петко?
–Ситно изписаното листче ли? Мии не, изхвърлих го. Помислих,че пак ми изпращаш някоя от твоите поеми, за да ми се подмазваш- за дружбата между двата пола, за приемствеността между поколенията и бля-бля.
– Ако беше прочела листчето, там пишеше ,че устройството се състои от две части. Едната част трябва да подхвърлиш близо до обекта. Другата част трябва да стои в теб. Айде, действай,защото докато се чудиш, обектът може да офейка. И не ми викай Край, защото ме изнервяш. Айде, че майка ми идва. Край.-каза той, каквото и да значеше това и разговорът прекъсна. А може би просто означаваше, че майка му се е върнала от работа и не трябва да чува неговия разговор с мен. Много ясно, нали сме детективи с тайна мисия.
Обектът нямаше никакво намерение скоро да си тръгва, тъй като беше потънал в дълбок разговор със събеседника си. Престорих се,че ми трябва нещо от бюфета и докато минавах покрай тяхната маса дискретно подхвърлих устройството в една голяма саксия . Да се надяваме,че тази вечер някой от персонала няма да реши да полива цветята.
Седнах отново на масата си и приближих нехайно ухо до ръкава си. Слушалката прошумоля леко и чух как двамата мъже си говорят за някакви химически съединения, които изобщо не можех да запомня. Това ми напомни,че трябва да прибегна до план б, тоест да натисна копчето за прехвърляне на разговора.
- Коце, в готовност ли си да слушаш? Край.
–Пълна готовност. Тъкмо наторих цветята и се чудех какво става с теб.
-Става това,че не разбирам за какво говорят. Прехвърлям ти разговора на втори канал.
Това беше работата ми за вечерта, недотам добре свършена.Но не исках да съм прекалено критична към себе си.Не исках да ходя на задачите със страх. Исках да го правя с удоволствие. Затова реших,че ще бъда великодушна към себе си и няма да се критикувам. Все пак за първи път бях агент -помислих си аз и оправих деколтето на марковата си рокля, купена с първата заплата. След малко щяха да довтасят трите грации, така наричените мои приятелки и трябваше да ме видят в целия ми блясък.