На партито в пет часа дойде само Коцето.Приятелките ми и трите се обадиха,че били заети. Заети друг път. Нарочно ме саботират, защото им казах, че съм поканила мъж. Те от самото начало бяха против всякакви мъже на нашите женски партите. И сега се чувствах виновна.
Коцето позвъни на вратата, като се криеше зад някаква китка.
-Нямаше нужда от цветя...благодаря...защо си даваш парите.
-Не си давам парите, нали знаеш,че в къщи гледам цветя на остъклената тераса.
Ето това не мога да разбера-мъж да гледа цветя. Всичко друго, само това-не. Вечерта се очертаваше прозаична,ако не се бях сетила да попитам:
– Абе, Коце, ти как ще си вършиш детективската работа, като почти не излизаш от в къщи?
Коцето имаше страхова невроза и дори изпитите си взимаше по скайпа. Беше единственият студент в града на дистанционно обучение. А с психотерапевта си се беше виждал само два пъти. После се чуваха само по телефона.
–Ами затова ще си ми необходима ти. Ти ще вършиш практическата работа по следенето, наблюденията, работата по поставяне на подслушвателните устройства, връзки с обществеността и всичко останало.
– Благодаря за честта,но как реши, че точно аз съм подходяща за тази работа?
- По няколко причини. Първо, никой няма да се усъмни в теб. Повехнала дама с вид на детска учителка не би събудила подозрение у никого.Второ и трето- никой друг от моите познати не би приел тази работа.
Бях права, че вечерта ще е прозаична. Сега бих добавила- отчайващо прозаична.Той продължи:
-Вече ти казах,че имам поръчка. Ставаш мой съдружник и делим фифти-фифти. Петдесет лева на ден плюс разходите за таксита, кафенета и ресторанти, когато е необходимо. Съгласна ли си?
- И каква е първата поръчка?
- Вдовицата Кокова от първия етаж отсреща. Кълне се, че е видяла двойник на покойния си мъж. Изкарал й акъла, когато го зърнала на две преки от тук да подкарва черно беемве в неивестна посока. Не успяла да види нищо друго освен това,че колата е черна. Дори не е сигурна за марката. Нали ги знаеш жените! Внушила си е, че мъжът й е жив и никога не е умирал. Инсценирал е умирачката и сега идва, за да си отмъсти. Иска да наблюдаваме денонощно входа и моментално да я уведомим, когато той влезе. Тя от своя страна е взела мерки.
-Мерки!? Знаеш ли пък аз какви мерки ще взема ? Моментално ще се обадя на някой психиатър да дойде да я прегледа.- казах аз.
– Недей така. Може наистина да e вярно-това първо. Второ, жената си плаща, защо да не й вземем парите.
- И как смяташ да я наблюдавам? Като агент под прикритие ли да бъда или как? Докато си тупам килима от балкона, да хвърлям едно око към нейния вход?
- Да, и когато отиваш да изхвърляш боклука. От пощенската си кутия ще взимаш апаратурата, която ще ти доставям чрез Разсилният Петко .
-Доколко може да се вярва на разсилния Петко? -осведомих се аз.
-На сто процента, стига да не го отвее нанякъде вятъра.
–Тая работа нещо не ми харесва.
Вероятно накрая щеше да се окаже,че жената не е добре с очите и човека, който е видяла не е покойния й съпруг, нито дори не прилича на него. Чувството,че гледам, или по-точно участвам в пародия на детективска история, не ме напускаше.
Не можех обаче да оставя Коцето сам да си троши главата, беше ми ясно. Чувствах се отговорна за него.
Аз навремето, преди двайсет години убедих майка му да го спре от детска градина, защото не му понасяше. От година на година детето се изолира, докато накрая се превърна в един самотник.
Ако си беше ходил на градина с другите деца, нямаше сега да е такъв...
Потокът от мисли бе спрян, защото имах да действам.

Доклад номер едно.
''Коце, понеже за първи път пиша детективски доклад и не зная мога ли да се обръщам към теб или направо да докладвам. Но понеже цялата тая работа ми понамирисва, реших да я проуча, преди да съм се заела със следенето. И поразпитах тук-там за вдовицата Кокова. Оказа се, че не е никаква вдовица и мъжът й не е починал. Ами си е жив и здрав пияница. Развели се и тя дошла да живее тук. От тогава я познавам и аз. Защо й е трябвало да измисля, че той е покойник и цялата тая скалъпена история за неговия двойник, не е ясно. Но може би ще ни се изясни. Сега отивам да се срещна с един господин, който може да ми даде сведения за Коков. И като се върна пак ще ти докладвам. Също така ще ми трябва устройство,което да приема звук от три метра разстояние. '' написах аз и цъкнах Изпрати. След малко когато станах да си направя кафе, видях долу между блоковете да щъка Разсилния Петко и да оставя нещо в пощенската ми кутия.

Следва