Не знам защо мислиш, че манипулирам.
Ако манипулирам някого, то манипулирам само себе си.
Просто опитвам да съм любезна с хора от които не съм видяла лошо. В повечето случаи отвръщам със същото с което съм посрещната.
Има и случаи в които съм усещала и търпяла лошо отношение. Но не съм отвръщала с лошо, търпяла съм. А че лавирам, така е. Хората са различни. Не мога да се отнасям към всички абсолютно еднакво. Не мога всеки и всякога да псувам или да му се радвам.

Давам ти пример: съученичка от основното училище, която години ми се подиграваше и ме тормозеше. Те бяха много дето ме тормозеха. /Грозно, свито и бедно дете бях, как да не ме тормозят?!/ Но нея не я понасях въобще. Дори на края на 8 клас не отидох на тържеството. Мразех училището, града дори. Преди 4 години се намерихме по стария ми фейсбук.
Знаеш ли какво ми писа?! "През тези години много пъти съм си мислила за теб и как се отнасяхме с теб. Но тогава бяхме деца, не мислехме какво правим. Не беше вината у теб, ти не си правила нищо лошо, просто ние бяхме лоши. ...."

Благодарение на нейното добро отношение и думите които след това ми писа и съветите които ми даде аз записах висше. На няколко месеца се засичаме по скайп и си пишем по няколко реда.

Друг пример: Бивша колежка, говореше зад гърба ми, описа ме като сметкаджийка през шефката ми и ме изкара по-черна от дявола. Спрях да им говоря, не реагирах. Издържах около месец на напрежението без да нагрубя никого. Напуснах по собствено желание. Началничката не искаше да ме освободи, но аз настоях. След няколко години същата тази колежка ме видя в метрото и все едно нищо не е станало, даже се радваше да ме види. Мъжа й почина, лека му пръст. Бях на погребението. Прегърнах я и й казах да е силна, защото има две деца и новородено внуче. И ми беше тъжно за нея и болката, която изживя.

По твоите думи аз съм задръстена. Да, така е. Не го отричам. Но предпочитам да съм такава. И да, не се харесвам. Не си харесвам характера. Точно ето такива моменти от живота ми ме докараха до другата крайност - да се свия в себе си и да активирам грубостта си към околните. Бях тиха, скромна и свита. Сега съм вирнала носа си и не давам да ме тъпчат, репча се, псувам ако се налага. Рядко допускам някого до себе си, по-предпазлива съм. Не че не се намират хора, които да ме предразположат да бъда малко по-доверчива, но са рядкост. А усетя ли лицемерие и подлост се дистанцирам. Почвам аз да отхвърлям хората. И колкото повече лошо виждам от тях, толкова повече лоша ставам аз. Пък ти си ме наричай както щеш. Отдавна ми е все тая относно чуждото мнение.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.