Не съм социолог, питам за личен опит. От една страна виждам, че всеки го гризе от вътре за това, дали не е отхвърлен от някъде. От друга страна и мен постоянно същото ме гризе, дали явно не съм си вирнал носа високо при положение, че съм отхвърлен. Та за това мисля, че една публична психотерапия по въпроса би ми се отразило по-добре за това питам. Напълно съм раздвоен по въпроса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите