Аз за последните три години четири пъти лежах по психиатрични болници именно поради игнор на обществото към мен. Така че за това специално имам богат опит. Но така или иначе на мен не ми пука от това. Пука ми само за това, че си губя времето с глупостите на обществото вместо да си работя по своите работи. Но имам спирачки от вън, тъй като постоянно ми се напомня, че на този свят не съм сам и за това трябва да се съобразявам. Аз например съм психиатрично диспансеризиран от ТЕЛК и това явно ми пречи да си търся подходяща работа. Но какво друго да правя, освен да си губя времето. Аз съм на 36 години в разцвета на възрастта си и съм в момент, когато съм най-работоспособен и точно в този момент аз не работя. И от това да ме е яд или не не знам, не ми пука. За това казвам, че когато човек се е почуствал игнориран не трябва изобщо да му пука за нищо.

Аз направих една ексцесия преди три години. Посегнах на живота си, като скочих от седмия етаж от сградата в която живея. Тогава съседите от блока заведоха дело срещу мен за хулиганство и нарушаване на обществения ред. Но аз си знам, че за да направя такова нещо значи е имало защо, а те ме съдят. Както и да е аз оцелях. Само, където си счупих таза и трябваше един месец да бъда с шина на кръста докато заздравее. При падането аз съм се ударил в козирката, която е на втория етаж и това е омекотило удара от височината и за това може би оцелях, вместо да се размажа на площадката. Но така или иначе дори не останаха и здравно обременен, защото таза ми зарасна. Но казвам, за да се разбере, че тогава до толкова съм се чувствал отхвърлен от обществото, че именно в мига, когато на мен най-много ми се живее аз посягам на живота си.

Между другото статистиката показва, че повече мъже се самоубиват отколкото жени. Аз не знам, дали поради това също влизам в статистиката, макар че никого не съветвам да прави това в дома си да се самоубива. Защото само докато човек е жив може да промени нещо. Но при мен нещата бяха неизбежни. Даже тогава бях ограничен за контакт от всичките си близки и роднини и никой не можеше да ми помогне да не пристъпя към такава крачка. И по лудниците започнах да лежа след това, но пак е поради игнор на обществото към мен. Въобще само глупости на главата ми, но какво да се оплаквам всъщност продължавам да оцелявам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите